Лий Чайлд - Вечерен курс

— Да паркираме тук и да отидем пеша или да спрем пред самия вход? — попита Гризман.

— Карай — отвърна Ричър. — Да приключваме по-бързо.

Гризман ускори и спря пред самия вход. От двете му страни бяха посадени фиданки. Отзад се издигаше друг огромен жилищен блок, а в далечината се виждаха още два, между които минаваше широка пешеходна алея, която водеше към по-старите квартали, а от там към пешеходен мост от тиково дърво и стомана. Той прехвърляше снага над водата и се губеше в далечината.

Отвориха едновременно и четирите врати и слязоха от колата. Ако се съдеше по номера на апартамента, жилището на Уайли се намираше вляво. Два асансьора обслужваха тази половина от сградата. И двата бяха на партера. Сутрешният час пик бе отминал. Апартаментът на Уайли се намираше на деветия етаж. Стандартната оперативна процедура при проникване в апартамент изискваше да се изпратят хора, които да подсигурят всички стълбища и асансьори. Пълна блокада, която да предотврати бягството на някой заподозрян. Ричър знаеше как може да се случи това. Бе изгледал запис от охранителна камера, на която се виждаше как престъпникът изскача от вратата и влиза в асансьора буквално половин секунда преди ченгетата да изскочат от друг асансьор. Злощастно стечение на обстоятелствата. Но много поучително. Ричър прецени, че Гризман ще получи инфаркт, ако му се наложи да изкачи девет етажа, затова му предложи да вземе единия асансьор, а Синклер другия. Нили щеше да се качи по стълбите. Ричър влезе при Синклер. Още не бе извадила пистолета си от чантата. Лошо. Щеше да го извади бавно, а единственият сериозен недостатък на този модел бе издаденото бутонче за освобождаване на пълнителя. Някоя вещ в чантата можеше да освободи пълнителя. Лошо.

Вратата на асансьора се затвори. Потеглиха нагоре. Синклер попита:

— Как се чувстваш?

— В личен или професионален план? — отвърна Ричър.

— Какво мислиш за Уайли?

— Видях го на записа от магазина за алкохол. Стори ми се бърз като стрела. Освен това е въоръжен. И се кани да реализира сделката на века. Това ме устройва. Обичам предизвикателствата.

— Ще го арестуваме веднага щом отвори вратата. Няма да има време да реагира.

— Ами ако не отвори вратата? Ако надникне през шпионката и се върне в спалнята?

Синклер не отговори.

Асансьорът спря. Вратата се отвори.

Гризман вече ги очакваше на площадката. Като изключим него, коридорът беше празен. Вратите на апартаментите бяха разположени на девет метра една от друга. Номерата бяха отбелязани върху тесни вертикални панели до вратите. В панелите бяха вградени лампи, тип аплик, а номерата бяха изписани под тях. Всички грееха в различни ярки цветове. Шрифтът, с който бяха изписани номерата, наподобяваше буквар за първолаци. Апартаментът на Уайли бе 96. Панелът му бе зелен, а вратата жълта. Като в детска игра. Моят първи апартамент.

На жълтата врата нямаше шпионка. Вместо нея обаче върху зеления панел на височината на очите беше монтирано пластмасово око с размерите на яйце, силно изпъкнало, в опушен сив нюанс. Камера. Вероятно беше свързана с дисплей, монтиран от вътрешната страна на вратата. Самата камера бе с широкоъгълен обектив „рибешко око“. Бутонът на звънеца се намираше под камерата на височината на лакътя. Всеки посетител, който се приближеше достатъчно близо, за да позвъни, щеше да попадне в обектива. Това подсказваше логиката.

Нили посочи себе си. Аз ще вляза първа. Прилепи се към стената и се приближи към камерата под ъгъл от деветдесет градуса. Когато се озова на една ръка разстояние от нея, постави лявата си длан върху обектива, извади пистолета и натисна звънеца с дулото.

Никой не отговори. Изчакаха малко. Нили натисна звънеца отново. Ричър чу тихата му мелодия в апартамента. Лека, приятна, без да създава усещане за неотложност.

Никакъв отговор.

Нищо.

Тишина.

Нили отстъпи назад.

— Не можем да влезем без заповед — обясни Гризман.

— Сигурен ли си? — попита Ричър.

— Такива са законите в Германия.

— Но той е американец. Ние също сме американци. Ще го направим по американския начин.

— На вас също ви трябва заповед. Гледал съм го по филмите. Имате дори специална поправка към Конституцията.

— И кредитни карти.

— За какво? За да купите нещо? За да подкупите някого?

— Като средство да проявим находчивост. Или за самочувствие. Това е американският начин.

Нили помоли Синклер за кредитна карта и получи „Америкън Експрес“, издадена на името на правителството. Поднесе я към вратата на апартамента и застана отстрани с гръб към пантите. Постави едната си ръка на дръжката на бравата, а с върховете на пръстите на другата държеше кредитната карта. Натисна вратата с рамо, побутна бравата, доколкото ѝ позволяваха пантите, плъзна кредитната карта покрай рамката и докосна езичето на бравата. Продължи да натиска вратата и дръжката на бравата, докато накрая езичето изщрака и вратата се отвори. Нили приклекна рязко, тъй като знаеше, че Ричър вече е насочил оръжието си към евентуалната мишена, която би могла да стои зад вратата.