Лий Чайлд - Вечерен курс

— Ами ако не е съвпадение? Ако Ернст и Гебхард са резултат от подсъзнателна асоциация, свързана с детството, прекарано в Югоизточен Тексас, кое би било следващото име?

— Не знам. Нямам представа.

— Уайли се гордее с родния си град. Това го има в документите от разследването на бягството му. А и Колман, който е служил заедно с него в екипажа на онзи „Чапарал“, го потвърди. Родният град на Уайли на практика е бил създаден от „Импириъл Шугър“. Основан през хиляда деветстотин и шеста година. Всъщност компанията притежавала Шугър Ленд, от единия до другия край на градчето, че и отгоре и отдолу.

— Откъде знаеш всичко това?

— Гледах един филм. А и веднъж прочетох някаква статия в „Хюстън Кроникъл“, докато пътувах с автобус. „Импириъл Шугър“ е основана от Исак Кемпнер. Той бил бащата на града. Той го е построил. Сигурен съм, че е бил много популярен там. Нищо чудно да са кръстили улица на него.

— Това наистина е догадка с много малка вероятност за успех.

— Ти ме принуди да я направя.

— Трябва да затворят пристанището — каза Уайт.

— Не се съмнявам, че ще го направят — отвърна Синклер. — Сигурна съм, че вече обсъждат какви мерки да вземат. От Белия дом ще ни позвънят и ще ни уведомят.

Тя погледна часовника на стената. Банките в Цюрих вече бяха започнали работа.

Телефонът не звънна.

Телефонът не звънна през първия един час. Нито през втория. Ричър каза:

— Искам да включим Ороско.

— Защо? — попита Бишоп.

— Нуждаем се от помощ. Времето ни изтича.

— С какво може да ни помогне той?

— Ороско е ненадминат в разпитите. Ако намерим Уайли, преди да намерим контейнера, той ще трябва да ни каже къде се намира. Ороско е много добър в това отношение. Хората си признават всичко.

— Какво смяташ, че знае към момента?

— Част от истината.

— Обади му се — каза Синклер.

И Ричър му се обади. Позвъни му веднага. Каза на Ороско в десет-нула-нула Зулу и единайсет-нула-нула Лима да се яви за временна служба към СНС, което изисква незабавно потвърждение 10–16 на телефона на рецепцията. И затвори.

Нили го погледна.

— Ей сега се връщам — каза Ричър.

Излезе от стаята и се спусна по стълбите към входното фоайе. Зачака край рецепцията. Телефонът иззвъня. Охранителят вдигна. Изглеждаше объркан за секунда, но после подаде слушалката на Ричър. Беше Ороско.

Зулу бе означението на нулевата часова зона на Гринуичкия меридиан, а Лима бе единайсет часа напред от нея. В допълнение към това 10–16 бе радиокод, използван от Военната полиция, който изискваше установяване на връзка по наземна телефонна линия. Незабавно 10–16 изискваше незабавно връщане на обаждането, но на друг номер. Ороско щеше да разбере, че Ричър го прави, за да разговарят необезпокоявани.

— Загазили ли сме? — попита Ороско.

— Още не — отвърна Ричър.

— Звучиш ми като човек, който току-що е скочил от висока сграда. „Как се чувстваш?“ — „Отлично за момента! Все едно летя!“

— Трябва да открием онзи тип.

— Ще успеем ли?

— Колко трудно може да бъде?

— Какво искаш от мен?

— Казах им, че се включваш в екипа като специалист по разпитите. Това обаче не е вярно. Ти ще измъкнеш иранеца от онази тайна квартира. Всички го забравиха. Или пък възнамеряват да го изложат на глупав риск. Не можем да позволим подобно нещо. Ще го убият. Затова трябва да го измъкнеш веднага щом се задействаме.

— Ще се задействате ли?

— Оставам оптимист.

— Как ще позная кои са саудитци и кой е иранец?

— Сигурен съм, че това няма да затрудни човек с твоята култура и изтънченост.

— Какво да правя със саудитците?

— Могат да се превърнат в косвени жертви, ако се наложи.

— Трудна задача — отвърна Ороско.

— Имаме десет липсващи бомби.

— Заради тях ли е цялата суматоха?

— Току-що разбрахме.

— Какви бомби?

— Ядрени бомби — отвърна Ричър. — Атомни бомби като онази от Хирошима.

— Сериозно ли говориш?

— Сериозен съм като белодробен рак.

— Десет?

— В контейнер.

Ороско мисли дълго. Много дълго. Накрая заяви:

— Искам да взема моя сержант.

— Не съм очаквал друго — отвърна Ричър.

— Тръгвам веднага — каза Ороско.

Ричър затвори и се качи в стаята, която използваха за офис. Телефонът иззвъня в мига, в който прекрачи прага. Синклер включи на високоговорител. Не ги търсеха от Белия дом. Не им се обаждаха с нови заповеди от НАТО. Беше Гризман, който каза:

— Открихме петима мъже на име Кемпнер в жилищния комплекс на Уайли. Изключвам четирима заради възрастта. Съществува голяма вероятност петият да се окаже човекът, когото издирваме. Договорът му за наем изтича след по-малко от месец. Не работи. Източникът му на доходи е неясен. Регистриран е като Исак Херберт Кемпнер.