Лий Чайлд - Вечерен курс

— И? — попита Ричър.

— Останали разделени в мнението си. Мнозинството сметнало, че разминаването в данните трябва да се тълкува по следния начин: единайсетият контейнер изобщо не е бил произвеждан, а фактурата е неправомерно издадена. Нищо чудно дори да е издадена с цел измама.

— Това звучи като заплаха, отправена с цел потулване на проблема.

— Възможно е и така да е било.

— А какво решило малцинството?

— Че от Ливърмор не биха поръчали допълнителен контейнер, ако не са разполагали с бомби, които да поставят в него. Контейнерите били прототипи на стандартизирани впоследствие образци. Вътрешността им била изработена по специален начин, съобразен със спецификата на товара. Отвън обаче изглеждали напълно еднакви. Грешката може да е допусната в документите за доставка. Единайсетият контейнер може да е заминал на грешен адрес. Или на правилния адрес, но със сгрешено описание или спецификация. Инвентарните кодове са доста сложни. Грешка в една-единствена цифра може да се окаже фатална.

— Твърде много условности — отбеляза Ричър. — И последователност от три отделни грешки. Грешка в документацията, грешка в инвентарните кодове, неизпратена фактура.

— Всяка година харчим милиарди долари за милиони тонове оборудване. Обемът на доставките е огромен. Възможни са всякакви грешки. Откога служите в армията, майоре?

— От дванайсет години.

— Били ли сте свидетел на подобни грешки?

Ричър сведе поглед към краката си. Униформени панталони в цвят каки, предназначени за корпуса на морската пехота, произведени през 1962 г. и доставени през 1965 г., но на съвсем друг род войски, където потънали в забрава за цели трийсет години.

— Говорим за ядрени оръжия все пак — каза той.

— В историята на нашите въоръжени сили са отбелязани общо трийсет и два инцидента с неволно изстреляни, детонирани, откраднати или изгубени ядрени оръжия — отвърна Хелмсуърт. — Двайсет и шест от разследванията по тези случаи са приключили. Останалите шест така и не са били разкрити. Въпросните ядрени оръжия липсват все още. Сигурни сме в тази бройка. Тя е потвърдена. Не е изключено обаче да са изчезнали още десет ядрени оръжия. Особено предвид спецификата им. „Дейви Крокет“ бяха малки по размери и бяха произвеждани в големи количества. Не бяха кой знае колко специални. На тях се гледаше като на обикновени боеприпаси.

— Колко задълбочено е било разследването?

— Търсихме навсякъде. Буквално навсякъде по света. Не ги открихме. Така мнението на мнозинството надделя. Стигнахме до извода, че тези оръжия никога не са съществували. Че фактурата е издадена с цел измама, но някой се е уплашил и така и не я е изпратил.

— Какво е личното ви мнение?

— Готвехме се за сухопътна война срещу Червената армия в Европа. Разполагахме със стотици складове из цяла Германия. Най-големият надхвърляше по размери някои техни градове. Най-малкият беше по-голям от футболен стадион. Смятам, че мнозинството си затвори очите за проблема.

— Смятате ли, че Арнолд Мейсън е взел участие в издирването на липсващите ядрени бойни глави?

— Почти сигурно. Не забравяйте, че това е станало години по-късно. Тъкмо хората като Мейсън знаеха какво точно търсим.

— Следователно това са историите, които младият Хорас Уайли е чул. За липсващия контейнер. С десетте изгубени бомби, всяка от които с мощността на онази от Хирошима. Това е скритото съкровище.

— Защо е очаквал да ги намери, след като никой друг не е успял? — попита Синклер.

— Различните хора притежават различни умения — отвърна Ричър. — Може чичо Арнолд да му е дал някаква насока. Може да е попаднал на нещо, което никой друг не е открил. Може просто да е притежавал нюх за подобни неща.

— Това ми звучи напълно невъзможно.

— Съгласен съм.

— Госпожо, нищо не е невъзможно — намеси се Хелмсуърт. — Не забравяйте, че говорим за епохата на Студената война. Тогава цареше същинска лудост. Веднъж дори имплантираха микрофон и предавател във врата на една котка, а по гръбнака ѝ чак до опашката прекараха свръхтънка антена. Възнамеряваха да я обучат да проникне в руското посолство и да подслушва разговорите им. Още първия ден котката бе прегазена от кола. Нищо не е невъзможно и всичко се обърква рано или късно.

— Какво значение има това? — попита Нили. — Защото кой знае кодовете за активиране на зарядите? Тези кодове издавани ли са изобщо? Защото, ако са издавани, би трябвало да са разделени между двама души. Това е основополагащ принцип на ядрената безопасност. На десет бомби се падат двайсет опитни войници. Кои са те?