Лий Чайлд - Вечерен курс

Хелмсуърт кимна отново.

— По онова време разсъждавахме по друг начин. Щяхме да пожертваме две роти, за да спрем един милион войници и десет хиляди бронирани машини. И щяхме да го възприемем като чудесна сделка.

— Две роти? — попита Ричър.

— Разполагахме със сто заряда „Дейви Крокет“.

— И всеки от тях имаше своя мишена?

— Определена след задълбочен анализ.

— Разпределени на каква площ?

— Картата беше осеяна с тях.

— Само че няма сто моста. Или електроцентрали. Или пътища и виадукти. Мястото е тясно като фуния. Затова го наричат коридора Фулда.

— Бройката беше твърде голяма. Половината заряди трябваше да останат в режим на готовност.

— На предварително определени места. За да свържат отделните точки.

— Като верига.

— Възнамерявали сте да създадете радиационна бариера. Нещо като минно поле. С помощта на сто бомби сте могли да разпрострете радиацията на двайсет километра ширина и двайсет километра дълбочина. И да ѝ придадете каквато форма пожелаете. Искали сте да принудите съветската армия да се насочи наляво или надясно. Там, където сте ги очаквали.

— Операцията е отдавна отменена.

— Защото с течение на времето Щатите и Русия са подписали най-различни договори. И подобна операция е станала неосъществима. Днес дори нямате право да признаете, че сте я планирали.

— Така е — каза Хелмсуърт. — Изтеглихме У-петдесет и четири, но не само поради чисто военни съображения. Върнахме ги у дома и не ги заменихме с нови оръжия. Ядрените оръжия под определена мощност бяха забранени.

— Арнолд Мейсън е болен — каза Синклер. — Съпругата му твърди, че според него армията щяла да се заинтересува от случая му. Казал ѝ, че някой ще дойде.

— От какво е болен?

— Мозъчен тумор.

— Минало е доста време. Повечето случаи датират по-отрано.

— И други случаи ли е имало?

— Не много.

— Подобни истории не насърчават желанието ми да постъпя в армията — отбеляза Ричър.

Хелмсуърт замълча.

— Генерале? — продължи Ричър.

— Всеки новобранец има своя причина да постъпи в армията.

— Хорас Уайли е постъпил като трийсет и две годишен крадец. Не мисля, че обучението в самоубийствена мисия, смъртоносната болест и връщането на оръжията у дома са стимулирали чувството му на патриотизъм.

Хелмсуърт замълча отново.

— Генерале? — настоя Ричър.

— Информацията е засекретена на ниво президент.

— Всички в тази стая разполагат с подобен достъп до секретна информация — каза Синклер.

— Възможно е да е допусната грешка при инвентаризацията — призна Хелмсуърт.

— Първоначалните товарителници показват, че от Ливърмор са изпратили десет дървени контейнера. Във всеки контейнер имало по десет „Дейви Крокет“. Десет по десет прави сто и това е броят на бомбите, с които действително разполагахме. Следващите товарителници показват абсолютно същия брой контейнери да се връщат у дома — десет контейнера с по десет бомби във всеки. Десет по десет прави сто. Всички са налице. Доставени и складирани в Съединените щати. Впоследствие многократно преброявани и проверявани пред свидетели. В момента наистина разполагаме с тези сто бомби.

— Каква е грешката тогава? — попита Ричър.

— Според товарителниците всичко е наред. Изпратили сме сто бомби, върнали сме сто бомби. В документите няма никакъв пропуск. Години по-късно обаче в лабораторията в Ливърмор някой открил неизпратена фактура за единайсети контейнер. За още десет „Дейви Крокет“. Съответната документация за изпращането на контейнера липсва. Данните от производството не са категорични. Напълно възможно е лабораторията да е изпълнила поръчка за единайсети контейнер.

— Който не е бил платен. Което е малко вероятно. А това означава, че фактурата е била сгрешена. Затова така и не е била изпратена.

— Това бе първоначалното заключение — призна Хелмсуърт. — За съжаление, производителят на контейнери разполага с противоречиви данни, взети от ненадежден източник. Работният дневник на един помощник-дърводелец показва, че са сковали единайсети контейнер. Началникът на цеха се е разписал върху документ, който показва, че са изпратили единайсет контейнера. Единайсетият контейнер не е в дърводелската фабрика, но не е и в Ливърмор. Ако в лабораторията са изработили още десет бомби, те също не са там. Къде, по дяволите, са тогава? Съществуват ли изобщо? Половината от разсъжденията на тази тема са чисто философски, тъй като не са подкрепени от доказателства. Другата половина са продиктувани от желанието да играем на сигурно. Затова Пентагонът проведе разследване, но не откри нищо. Нито у дома, нито в чужбина. Може онзи помощник-дърводелец да е сгрешил. Но това означава, че и началникът на цеха е сгрешил. Разследващите продължили да се чудят.