Лий Чайлд - Вечерен курс

— Засега.

— С това признавате, че никой от нас не е нарушил нито един закон.

— Но когато го направите, аз ще реагирам.

— Гоненията срещу нас само ще умножат редовете ни.

— Съдебното разследване не е гонение.

— Помислете за себе си, господин Гризман. Изправяте се срещу могъща сила. Която скоро ще стане още по-могъща. Може би е дошло време да отхвърлите послушанието към своите господари. Да се съюзите с нас. Интересите ни са общи. Няма от какво да се боите. Работата ви няма да пострада. Дори в нова Германия ще има дребни престъпници.

— Шлуп позвъни ли ви, преди да умре? — попита Гризман. — Съобщи ли ви новото име на американеца?

— Не — отвърна Дремлер.

Гризман му повярва. Не бе очаквал друг отговор.

Синклер позвъни в Белия дом от стаята, която използваха за офис. Хелмсуърт си бе тръгнал, Бишоп бе пристигнал. Уотърман повтори мрачните си предсказания, че и бездруго е прекалено късно, че ще мине половин ден, докато немците отговорят, а после ще им трябва цял да ги въведат в курса. Дори повече, защото щяха да започнат от самото начало. После чуха, че била активирана една от клаузите в Северноатлантическия пакт, което допълнително усложняваше ситуацията. Синклер също прогнозира сериозно забавяне. Ричър позвъни на Гризман, но секретарката му го уведоми, че шефът ѝ е излязъл с колата. Все пак го увери, че ще му предаде и ще се погрижи да върне обаждането при първа възможност. Ако се съдеше по гласа ѝ, бе доста приятна жена.

Ричър затвори.

— Уайли е дезертьор, който се намира в един и същ град с теб — каза Синклер.

— Трябва ми новото му име — отвърна Ричър.

— Пожелавам ти късмет.

— Може да опитаме с догадка.

— И на какво ще се основава тя?

— Знаем, че клиентите са имали свободата да си изберат каквото име си пожелаят. Знаем, че в бюрото за автомобили под наем Уайли е използвал Ернст и Гебхард. Защо е избрал тези две имена? И ако те са били номер три и номер две в списъка, кое е било номер едно?

— Това са само спекулации.

— Които един военен полицай би нарекъл логично предположение.

— По-добро или по-лошо от предишните ти догадки?

— С много по-малка вероятност за успех. Все едно да затвориш очи и да замахнеш с бухалката.

— Кое е новото му име?

— Не съм сигурен. Нещо ми се върти в главата. Но не може да изкристализира… Може да се наложи да направя справка в някоя книга или да позвъня по телефона.

— На кого?

— На някой, който е израснал в Югоизточен Тексас.

Телефонът иззвъня. Беше Гризман.

— С какво мога да ти помогна? — попита той.

— Още не съм сигурен, че можеш да ми помогнеш — отвърна Ричър.

— Защо си ме търсил тогава?

— Надявах се вече да съм готов.

— Рискувай, Ричър — подкани го Синклер.

Той си спомни как вдигна ръка, как отметна кичура от челото и как зарови пръсти в косата ѝ. Спомни си я как се спускаше на вълни, гъсти и меки. Спомни си как прибра част от немирния кичур зад ухото ѝ, а друга остави свободна. Изглеждаше красиво. Тогава също бе рискувал.

— Искам да провериш в базата данни на градската администрация жилищния комплекс, в който живее Уайли — обърна се Ричър към Гризман.

— Кое име да потърся? — попита главният детектив.

— Кемпнер.

— Доста разпространена фамилия.

— Търси мъже, ергени, около трийсет и пет, които живеят сами. За които почти няма документални данни.

— Това изисква доста работа. Спешно ли е?

— Ситуацията се развива по-бързо от очакванията.

— В такъв случай дано да си сигурен. Защото може да се окаже единственото ти желание. Няма да можеш да потъркаш лампата втори път.

— Опитай.

— Кемпнер?

— Свържи се с мен при първа възможност — настоя Ричър.

И затвори телефона.

— Защо Кемпнер? — попита Синклер.

— А защо Ернст и защо Гебхард? Уайли е израснал в Шугър Ленд, Тексас, и години по-късно трябва да избере три немски фамилии. За кои имена ще се сети? В Тексас изобилства с немски традиции. Немските заселници са пристигнали там много отдавна. Общността им се радва на успех и разказва много истории. Според легендата първият немец, пристигнал по тези места, се казвал Ернст. Тъкмо той основал колонията. Сигурен съм, че Уайли е чувал за него. Години по-късно друг немец забъркал лютив сок. Сега той се продава в пластмасови шишенца във всеки супермаркет. Из цял Тексас. Сигурен съм, че Уайли е подправял с него храната си от ранна детска възраст. Сосът се нарича „Гебхард“.

— Съвпадение — възрази Синклер. — И в двата случая.