Том Егеланд - Пазителите на Завета

Хвърлих му поглед, който знаех, че ще го раздразни, особено след като трябваше да премине през дебелите стъкла на очилата ми. Сира Магнус посочи две малки букви на дъното на страницата и ми подаде лупа.

— Виждаш ли тези две букви „S“?

— Да.

— Тогава може би разбираш за какво говоря.

Но за съжаление не бях разбрал нищо.

— S. S.? И като прибавиш към това Каролингийския минускул? Бьорн? Още ли не разбираш? S. S. означава Снори Стурлусон 8 8 Snorri Sturluson. — Б.пр. ! Латинските букви са били изписани от Снори!

Изумен, аз отново погледнах към текста. Вятърът продължаваше да вие и бучи отвън, сякаш недоволен, че не го пускаме да влезе.

— Текстът е бил написан собственоръчно от Снори — продължи Магнус.

— Сигурен ли си?

— Не е ли невероятно, Бьорн?

Ако Сира Магнус беше прав, то кодексът бързо щеше да се превърне в историческа сензация. Парче от световната история. Снори не бе писал на ръка почти нищо. Обикновено бе диктувал. Заобиколен от писари, той бе съчинил своя опус от саги и митове за викингски крале и старонорвежки богове. Учените още водят разгорещени дискусии относно това дали една добавка в полето на един исландски maldagi 9 9 Писмено съгласие. — Б.пр. е била направена собственоръчно от Снори или от един от неговите писари.

— Фактът, че самият Снори е написал части от текста, а не е оставил това на своите най-верни писари, означава, че съдържанието му е изключително важно — каза Сира Магнус.

— Но защо Снори ще пришие свои пергаменти и текстове за един по-древен ръкопис, написан в руни?

— Само ако знаех отговора на този въпрос…

Продължихме да разлистваме пергаментите изключително внимателно.

— За какво става дума в този текст?

— Инструкции. Правила. Предсказания…

Той обърна една страница и попадна на стар исландски текст:

„Великият жрец Асим обяви, че ще дойде време, когато Пазителите ще върнат Свещения в неговия гроб под свещеното слънце, в свещения въздух, в свещената скала; и ще минат хиляда години и половината от тях ще бъдат потопени в поквара и разврат; и от голямото множество Пазители ще останат само трима и те ще бъдат верни, ще бъдат непорочни и техният брой ще бъде трима.“

— Какво означава това? — попитах аз.

— Нямам представа. Но поне буквите са четливи.

— Какво имаш предвид?

— В по-голямата си част текстът е напълно неразбираем!

— Чужд език?

— Част от текста е шифрована.

— …

— Невероятно, а?

— Шифър?!

— Да. Някои стихове и параграфи са шифровани.

Той осъзна, че ще имам нужда от известно време да осмисля това.

— Защо си толкова изненадан? Кодове и шифри са били използвани от хиляди години.

— Да, но… Снори? Ако е искал да напише нещо, което е било тайна, просто е трябвало да замаскира истинското значение.

Той отвори кодекса на последната страница и ми показа красиво изписан стих, заобиколен от елегантна обшивка. Опитах се да го прочета. Но дори за един относително умен доцент, който може да чете старонорвежки, текстът бе напълно неразбираем.

— Тридесет и три думи, разделени в шест реда — каза Сира Магнус. — Текстът е напълно неразбираем. Така че се опитах да открия колкото се може повече значения на числото тридесет и три.

— И какво откри?

— На толкова години е бил Исус, когато е умрял. Освен това тридесет и три е важно число в магическата нумерология. Тридесет и три е свещено число за масоните.

— Масоните не са съществували по времето на Снори.

— Точно така! Според мен това, че думите са тридесет и три, е един напълно случаен факт.

Той избухна в смях и разлисти ръкописа. Посочи текст, състоящ се от осемнадесет реда символи.

— Още безсмислици!

— Можеш ли да разбиваш кодове?

— Никак даже. Ти?

Поклатих глава.

— Но познавам човек, който може.

Не мога да реша дали Терйе Льон Ерихсен е повече колега или приятел. Точно като мен, той е социална амеба. Освен това е лингвист и доцент в Института по лингвистика и скандинавистика към Университета в Осло. Работи върху изследователски проект, чиято цел е разделянето на старонорвежкия на норвежки, шведски, датски и исландски. С ръка на сърцето бих нарекъл Терйе гений по лингвистика. Разбиването на кодове е едно от неговите хобита. Когато беше на шестнадесет, той съвсем сам и без да се консултира с Томас Фелипес разгада кодовете, използвани в кореспонденцията между лежащата в затвора кралица на Шотландия Мери и нейните поддръжници.