Том Егеланд - Пазителите на Завета

Когато позвъних на Терйе и му обясних защо се нуждая от неговата помощ, веднага долових колко развълнуван бе той. Дума по дума, ред по ред, аз му прочетох шифъра на Снори. Сира Магнус ме гледаше с лукава усмивка, сякаш не вярваше, че някой наистина бе способен да разгадае средновековните кодове на Снори. Дори някой от моите гениални приятели.

Спането без сънуване е почти като смърт, с единствената разлика, че се събуждаш. Има сутрини, когато отварям очи с душа, пълна със слънчева светлина и „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев, свиреща от мобилния ми телефон.

— Страхотни новини! — изкрещя Терйе по телефона.

— Хмм? — изгрухтях, опитвайки се да изкашлям съня от гласните си струни.

— Разбих кода!

— Не ми казвай, че си се занимавал с това цяла нощ.

— Нямаш представа колко бе забавно!

— Забавно? — Притиснах телефона между ухото и рамото си и открехнах прозореца. Северноатлантическият вятър мигновено понижи температурата в стаята с около двеста градуса.

— Руническият код е праволинеен шифър C3. Цезар 3.

— Цезар 3?

— Шифърът на Цезар. Така наричат елементарния код, който Юлий Цезар използвал, за да обърка шпионите, когато пращал важни съобщения на своите генерали. Цезар заменял всяка буква с друга буква, която била на точно определен брой букви надолу по азбуката. C3 означава, че всяка буква в текста е заменена с буква, намираща се на четири места напред в азбуката. Така например A става D, B става E и т.н.

— Това означава ли, че имаш превод?

— Нали за това поиска моята помощ? Нека започнем с първия стих.

Той прочисти гърлото си и започна да чете:

— О — бе единственото, което успях да кажа.

— Не е ли страхотно?

— Ами… да.

— Не разбираш ли?

— Ами… не.

— Сагата на кръста…

— „Сагата на Светия кръст“. Последната сага, която Снори написал, преди да умре.

— Защото числото е магическо и числото е думата Господна. Думата Господна може да означава Десетте божи заповеди, например. Дървото на живота е препратка към Кабала и юдейския мистицизъм и означава проявлението на Бог на земята в десет стадия. И изгубените племена — какво друго може да означава това, освен десетте изгубени племена на Израел?

— Десет — казах аз, — числото десет, отново и отново.

— Бинго!

— А броят на тайнствата …?

— … е седем. Седемте тайнства. Сега разбираш ли?

— Съвсем не.

— Предполагам, че за теб е твърде рано сутринта. Колко е часът в Исландия? Текстът ти дава две числа — десет и седем!

— Да, това разбрах. Но после какво?

— Бьорн, ти наистина изключително бавно мислиш! За да разбереш посланието, трябва да търсиш в „Сагата на Светия кръст“, използвайки някаква комбинация от числата десет и седем.

— Комбинация от десет и седем?

Последната сага на Снори Стурлусон е най-слабо познатата и най-малко изследваната. Тя е написана като приказка или басня, което кара много учени да се съмняват дали наистина Снори я е написал. В сагата се разказва за тайнствения крал на викингите Бард, който заминал на пътешествие в Светите земи и откраднал кръста на Исус. Когато се върнал в Норвегия, той засадил кръста и скоро на мястото поникнала гора от кръстове. След това Снори описва как Норвегия била опустошена от кръстоносци, рицари тамплиери, членове на Ордена на хоспиталиерите и войни на папата. Смята се, че Снори написал „Сагата на Светия кръст“ през 1239 г., малко след като посетил Норвегия за втори и последен път. Той избягал от страната заради борбата за власт между Ърл Скуле и Хакон Хаконсон. Така са живели — и умирали — в онези времена.

Комбинация от десет и седем.

— А другият текст? — попитах аз.

— Също толкова непроницаем. Разшифровах го, но не съм имал време да го анализирам и интерпретирам. Текстът трябва да е бил написан за читатели, които могат да разберат препратки, които ние не разбираме.

Терйе зачете своя предварителен превод: