Том Егеланд - Пазителите на Завета

— За какво са им?

— Исландия разполага с най-богата генетична банка на света. Генеалогичната история на повечето исландци може да бъде проследена до времената, когато Исландия е била заселена. Предполагам, че от deCODE се надяват колекцията на стареца да им разкрие непознати досега семейни връзки. Моят приятел искаше някой експерт да изследва документите, да не би компанията да купи нещо, чието място е в колекцията от ръкописи в Рейкявик.

— И какво откри?

— Колекцията е уникална. Наистина уникална! Древни книги. Писма. Пергаменти. Ръкописи. Някои са толкова стари, че едва не се разпаднаха в ръцете ми. Карти. Документи за прехвърляне на имоти. Сред всички тези книжа намерих и справочник на семейство Стурлунг, родословното дърво на Снори, от 1453 г.

Опитах се да вмъкна въпрос, но той вдигна ръка, за да ме спре.

— Точно когато се канех да прибера всички пергаменти, забелязах подутина в кожения вързоп… — Той се прокашля виновно. — Така че разрязах потъмнелия шев, за да видя какво има вътре.

— Какво си направил?!

— Чуй ме! Вътре намерих един още по-древен текст.

— Разшил си вързопа?

— Всички пергаменти във вързопа бяха пришити един към друг, като книга. Кодекс.

— Да разшиеш нещо толкова антично си е чист вандализъм. Би трябвало да знаеш това.

— Знам, че направих нещо ужасно, Бьорн.

— Безспорно! Трябваше да оставиш на куратор да отвори кожения вързоп.

— Има и още.

— Още? Това, че си разшил вързопа, е достатъчно лошо.

— Още нещо, свързано с текста.

Очите му изведнъж се разфокусираха, сякаш виждаха нещо, което не беше пред тях.

— Нещо, свързано с думите, с ръкописа, с геометричните знаци…

— Какво си направил?

— Знаеш, че съм почтен и праведен свещеник!

— Магнус, какво си направил?

Той ме погледна, изпълнен със срам.

— Скрих пергаментите под сакото си и ги отнесох у дома. — Очите му се вдигнаха от пода и срещнаха моите. — Откраднах ги, Бьорн.

По-късно тази вечер, след като леденият вятър се спусна от планините и започна да думка по прозорците, Сира Магнус ми показа кодекса. Бяхме седнали от двете страни на сцепена маса в една от дневните на апартамента му, който се намираше на един хвърлей разстояние от Снорастофа.

Ясно виждах, че лицето му е разкривено от болка.

— Какво те тревожи? — попитах.

Той унило поклати глава.

— Чувстваш срам поради това, че си откраднал пергаментите?

— Не само това. Аз… нищо. Не сега. Може би някой друг път.

От едно заключено чекмедже на бюрото си Сира Магнус извади кутия, обвита в кафява хартия и страници от вестници. Той разкъса обвивката на кутията и ми подаде ръкописа. Колекцията от пергаменти изглеждаше изненадващо добре запазена. Прокарах пръстите си по златистата танинова кожа.

— Какво е това? — прошепнах аз по някаква причина и, без да чакам отговор, бавно и изключително внимателно отворих кодекса.

Първите пет страници бяха изписани с руни. Следващите няколко бяха изписани с латински букви върху по-светла кожа. В кожата бяха надраскани три символа: египетски анкх 6 6 Анкх — египетски символ на безсмъртието, означаващ „вечен живот“. — Б.пр. , руна на Тир 7 7 Руната на Тир — руна, идентифицирана с Тир, скандинавски бог на войната и покровител на смелите воини. Руните са азбука, появила се в началото на II век сл.Хр. Смятало се, че имат магическа сила. Жреците ги използвали за предсказване на съдбата, а понякога и за промяна на бъдещето. — Б.пр. и християнски кръст.

На следващата страница имаше две карти: една на южна Норвегия и една на западна Исландия.

И пентаграм.

— Свещена геометрия — каза Сира Магнус.

Само това ни трябваше.

— Да ти кажа честно — отвърнах аз търпеливо, — никога не съм бил сигурен дали свещената геометрия е мит или наука.

— Или нещо средно между двете…

— Ти си свещеникът.

В университета веднъж бе говорил гост лектор, който бе успял да убеди дори един заклет скептик като мен, че предците ни са били повлияни от древногръцките и древноегипетските представи за математика, астрономия, география и геодезия — дисциплината, която допълва картографията. С помощта на сателитни снимки и карти той ни бе показал как много средновековни свещени места и забележителности са разположени съобразно географски, геометрични и математически закономерности.

Но все пак…

Сира Магнус разлисти страниците и посочи ръкописните латински букви.

— Виж. Това писмо се нарича Каролингийски минускул. На него са базирани нашите модерни букви. Това е едно епохално събитие в историята на калиграфията.