Майкъл Ридпат - Хищникът

— Постъпил си умно — одобри Крис.

— Ти разговаря ли с него?

— Не, но Ленка е разговаряла. — Крис разказа на Ерик всичко за срещата на Ленка с Маркъс и за последвалите й писма до него.

— Боже! — възкликна Ерик. — Ти знаеш ли какво му е казала? Мислиш ли, че му е разказала какво се случи в действителност?

— Не знам — отвърна Крис. — Но и да не го е направила, от писмото й се разбира, че е имала такова намерение.

— Може да стане неудобно, ако той отиде в полицията.

— Знам — съгласи се Крис. Хрумна му една неприятна мисъл. — Боже, какво ще правим, ако полицията започне да задава въпроси?

Ерик за момент се замисли.

— Ако полицията разпитва, не казвай нищо. Това беше престъпление, извършено в САЩ, така че попада под щатска юрисдикция. Не знам как е тук, но в Щатите не могат да те заставят да свидетелстваш срещу себе си. Най-добре ми се обади и аз ще намеря добър американски адвокат. И предай това на Иън и на Дънкан.

— И на Меган — добави Крис.

— Меган ли? — попита изненадано Ерик. — Виждал си се с Меган?

— Да. Дойде в офиса миналата седмица. Трябваше да гостува на Ленка. Очевидно са били добри приятелки.

— Наистина ли? — попита Ерик. — Как е тя? Знаеш, че винаги съм я харесвал.

— Мисля, че и тя те харесваше — каза Крис.

— Да, добре. — За момент Ерик изглеждаше някак затруднен. — Всъщност не съм я виждал от години. С какво се занимава сега?

— Учи средновековна история в Чикагския университет. Ще прекара следващите шест месеца в Кеймбридж — прави докторска дисертация.

— Добре, поздрави я от мен, ако я видиш.

— Ще я поздравя.

Ерик се намръщи.

— Мисля, че постъпихме правилно за Алекс. Искам да кажа, че Дънкан щяха да го съдят. И това нямаше да е справедливо. Ако всички се държим заедно и не признаем нищо пред никого, нещата ще бъдат наред. Това беше много отдавна.

— И аз мисля, че постъпихме правилно, освен това не знаем какво е казала Ленка на Маркъс, нито пък как той би реагирал на истината. Другата седмица заминавам за Щатите и бих искал да се свържа с него. Имаш ли телефонния му номер, адрес или някакви други данни? Аз имам само електронния му адрес.

— Не знам — отговори Ерик. — Едва ли. Ако искаш, мога да проверя, когато се върна в Ню Йорк. Но подозирам, че секретарката ми е записала номера му на някое листче и го е изхвърлила, когато й казах, че не искам да разговарям с него. Но не би трябвало да е трудно да се открие. Маркъс Луброн не е често срещано име.

— Срещал ли си се някога с него, когато Алекс беше жив?

— Не. Ако помниш, той пътуваше. Мисля, че караше ски през зимата и яхти през лятото. Не се върна даже за погребението на Алекс. Между другото, знаеш ли, че майката на Алекс почина месец по-късно?

— Не, не знаех. Помня, че беше ужасно болна.

— Бедният Алекс.

И двамата отпиха мълчаливо.

— Такъв е животът — каза Ерик. — А как е твоят фонд?

— Първата година отчетохме много добри резултати. Двайсет и девет процента печалба.

Ерик вдигна вежди.

— Това е повече от солидно. Дяволски добро постижение.

Крис се усмихна. Стана му приятно от похвалата. Ерик беше един от малцината, които искаше да впечатли, и се гордееше с резултата, който бяха постигнали с Ленка.

— Но след смъртта на Ленка имам проблеми.

— О?

— Помниш ли Руди Мос?

— Руди Мос? Разбира се. Дебелакът с острия нос. Той не напусна ли „Блумфийлд Уайс“ преди няколко години?

— Да. Отиде в „Обединени ветерани“. Откъдето инвестира в нашия фонд. До миналата седмица. Каза, че сега, когато Ленка я няма, ще си изтегли парите.

— Така ли? Още тогава го мислех за идиот.

— Наистина е идиот — потвърди Крис. — Проблемът е, че пазарът е слаб, а Ленка купи от „Блумфийлд Уайс“ дълга позиция облигации, които се оказват боклук.

— Нека да позная… „Юрика телеком“?

— Същата. Ти нямаш нещо общо с тази сделка, нали?

— О, не. Но е в моя ресор. Занимавам се с международните телекоми в „Сливания и придобивания“. Това е перспективна област. „Юрика телеком“ е доста малка за мен.

— Наистина ли? — попита Крис. — Знаех, че си в „Сливания и придобивания“, но бях забравил в кой сектор. Може би можеш да помогнеш.

Ерик се стегна.

— Не знам нищо по въпроса.

— Слушай, Иън казал на Ленка нещо много интересно преди тя да купи облигациите. Казал й, че има голям шанс „Радафон“ да купи „Юрика Телеком“. Но оттогава не се чува нищо за сделката. Има ли някакъв шанс това да се окаже истина?

— Уф, Крис — въздъхна Ерик. — Този въпрос взривява около петнайсет вътрешни процедури и половин дузина правила.