Майкъл Ридпат - Хищникът

В тези последни моменти преди смъртта си той се обърна към нея. Погледите им се срещнаха. Внезапно нещо в нея превключи и тя разбра ясно всичко. Тук щяха да загинат хора. Невинните хора. Това бе много по-важно от нейното глупаво увлечение. Разбра също и че някой я обича. И това не беше Ерик.

Бавно и решително тя пристъпи напред и застана пред Дънкан.

— Махни се! — изръмжа Маркъс.

— Не — отговори спокойно Меган. — Свали пистолета.

— Виж какво, не ми пука колко инвестиционни банкери ще разпердушиня. Махай се!

— Аз не съм инвестиционен банкер — заяви Меган. — И не мисля, че тези хора имат нещо общо със смъртта на брат ти. И даже да имаха, вече имаше прекалено много убийства. Това трябва да спре.

В погледа на Маркъс се появи колеблива искра. Меган погледна бързо към Ерик.

— Просто ми кажи откъде знаеш кой е убил Алекс? И защо мислиш, че Крис е убил Иън?

— Той ми каза. — Маркъс кимна към Ерик.

И Меган разбра. Ерик не й бе споменал нищо за разговора си с Маркъс. Опитът да натопи Крис бе чист цинизъм от негова страна. Ерик я беше излъгал. За всичко.

— Излъгал те е — каза тя.

— Боже! — възкликна разочарован Маркъс. — Добре. Тогава ще ви застрелям всичките. Всички го заслужавате.

— Няма да застреляш никого — заяви Меган и направи крачка напред. — Ти не си убиец. Алекс нямаше да се съгласи да ни убиеш.

— Ще го направя — каза Маркъс, но Меган можа да долови съмнение в очите му.

— Ако го направиш, ще трябва да започнеш с мен. А ти знаеш, че аз съм невинна.

Пристъпи още една крачка. Дулото на пистолета бе на сантиметри от гърдите й. Маркъс отпусна оръжието.

И изведнъж Ерик се хвърли напред, сграбчи ръката на Маркъс и я изви зад гърба му. Маркъс извика от болка и изпусна пистолета. Ерик го блъсна, вдигна оръжието и го насочи към Меган.

— Не опитвай този номер с мен — предупреди с леден глас той. — Защото ще дръпна спусъка.

— Копеле такова! — извика Меган с пълен с презрение глас. — Аз вярвах в теб, а ти ме излъга! И си убил всички тези хора само защото са застрашавали скъпоценните ти малки планове, така ли?

— Ако искаш нещо, трябва да си готов да направиш необходимото, за да го получиш.

— А аз те обичах — каза Меган. — Но съм сбъркала. Ти се смяташ за по-добър от нас, нали? По-добър от всички нас. Мислиш, че няма проблем по-малките хора да умрат, за да може великият Ерик Асл да реализира съдбата си. Добре, нека да ти кажа нещо. Ти си пигмей. Ти си отвратителен, лъжлив, зъл малък негодник. Ти не струваш нищо, Ерик. Никога не си бил нещо и никога няма да бъдеш.

— Кучка — отвърна той и вдигна пистолета.

Само преди няколко секунди Крис се бе изправил пред смъртта и я бе приел. Бе изпитал страх и го бе преодолял. Сега не можеше да стои и да гледа как Меган умира. Ако не направеше нещо, Меган щеше да умре. Ако скочеше, може би щеше да бъде прострелян, може би и Дънкан щеше да умре, но Меган можеше да живее. Погледът му се стрелна към Дънкан и той видя, че приятелят му също вече не се страхува. И че също е готов за действие.

Хвърлиха се едновременно върху Ерик. Пистолетът изгърмя, но те успяха да го затиснат. Маркъс също скочи да им помогне. Крис хвана Ерик за ръката с пистолета и я притисна до земята. Оръжието отново изгърмя, но куршумът профуча безопасно в тъмнината. Ерик се извиваше и риташе, но за секунди успяха да го обезоръжат. Маркъс издърпа пистолета от пръстите му, опря го до слепоочието му и изръмжа:

— Не мърдай, копеле.

Тери наблюдаваше всичко от наблюдателния си пост зад едно дърво на двайсет метра от тях. Знаеше, че това все някога ще се случи и че Ерик ще затъне до гуша. Е, той нямаше намерение да затъва заедно с него. Имаше над един милион долара в швейцарска банкова сметка точно за такава евентуалност. Може би недостатъчно, за да стигнат за остатъка от живота му, но достатъчно, за да изкара една продължителна ваканция. Време беше да си върви.

Крис се изправи. Меган изтича при него и той я прегърна.

— Съжалявам — каза тя и го погледна в очите. — Ще ми простиш ли?

— Разбира се. — Крис погали косата й. — Разбира се, че ще ти простя.

Тя се усмихна и зарови глава в гърдите му. Чу проклятие и погледна Дънкан. Приятелят му лежеше на земята и се държеше за рамото.

— Как си? — попита Крис.

— Жив съм. Но адски боли.

— Дай да видя. — Крис и Меган клекнаха до него. Лицето на Дънкан бе изкривено от болка, но раната не изглеждаше фатална.

— Какво да правя с този задник? — попита Маркъс и срита Ерик.