Майкъл Ридпат - Хищникът

Нямаше избор. Знаеше какво трябва да направи още след като бе прекосил езерото със ските предния ден; просто не бе могъл да си го признае. Но сега, със средството, лежащо в скута му, взе решението. Изправи се и тръгна покрай супермаркета към Трафалгар Скуеър, стиснал здраво дръжките на спортната чанта.

— Хей, Крис! Погледни екрана! Не мога да повярвам.

Крис, изваден от унеса си от настойчивия вик на Оли, погледна. В новините на финансовия конгломерат „Блумбърг“ имаше съобщение:

„Радафон“ е договорила покупката на „Юрика телеком“ за 1,5 милиарда евро.

Крис прегледа подробностите. Сделката изглеждаше сключена. Набра номера на „Блумфийлд Уайс“ и се свърза с Манди Симпсън.

— Видя ли новината за „Юрика телеком“?

— Да.

— Какво означава това за облигациите?

— Добри новини за теб, Крис. Добри новини и за „Блумфийлд Уайс“. Ние притежаваме дълг на „Радафон“ при лихва от дванайсет процента.

Крис се усмихна. „Радафон“ бе добра възможност — нейните облигации по правило се търгуваха с двойно по-малка лихва.

— Как ги оценява твоят дилър?

— Казва, че ще предложи сто и седем. Но това е ниска цена. Те ще се вдигнат повече.

— Превъзходно! — каза Крис. — Благодаря, Манди.

— Изглежда, че в края на краищата Иън ви е продал добри облигации — отбеляза тя.

Крис се замисли над думите й, докато затваряше телефона. Тя беше права. Иън бе знаел през цялото време, че „Юрика“ ще бъде купена. Беше казал на Ленка, когато вероятно не е трябвало да го прави. Тя бе купила облигациите, когато вероятно не е трябвало да го прави. Всичко бе станало според плана. Освен че нито Ленка, нито Иън бяха живи, за да го видят.

Иън бе имал право да се сърди на Крис — той мислеше, че Иън е измамил Ленка, и се тревожеше да не го разкрият. А всъщност й бе казал истината, но не искаше да го признае пред Крис. Вероятно бе имал основание да внимава — направеното от него бе близо до издаване на вътрешна информация. Колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре.

За пръв път Крис се запита дали не е бил прекалено циничен за Иън и Ленка. Може би тя бе означавала нещо повече за Иън, отколкото бе смятал. И след случилото се с двамата той се надяваше да е било така.

Това беше добра новина и за „Роял банк“ на Кувейт. Цената, на която бяха купили позицията на „Обединени ветерани“, бе фиксирана предния ден и току-що се бе покачила с поне петнайсет процента. Крис се усмихна. Печалбата на Халид бе загуба за Руди Мос. Сега „Карпейтиън“ определено имаше бъдеще.

Крис набра номера на Дънкан и го попита:

— Видя ли новината за „Юрика телеком“?

— Да — отговори Дънкан. — Ти имаш малко от техните, нали?

— Имам много.

— Халид ще е щастлив.

— Да, той извади голям късмет.

— Не съвсем — каза Дънкан. — Просто улучи подходящото време на пазара и избра подходящия управител на фонд. Заслужава да прави пари.

— А Руди Мос заслужава да ги изгуби.

Дънкан се разсмя.

— Сериозно, благодаря ти, Дънкан. „Роял банк“ наистина ни измъкна.

— Не се тревожи за това. Моят клиент е доволен. Това ме издига в неговите очи. Фактически ме прави да изглеждам направо блестящ. — Дънкан се захили. След това тонът му стана сериозен. — Говори ли с Меган?

— Да.

— И тя какво каза?

— Мисли, че сме сбъркали. Смята, че Ерик не е могъл да го направи.

— Това е лудост! Тя е излизала с него, нали? Може би е предубедена. Може би все още го харесва. Така ли е?

— И аз така мисля — отговори с нежелание Крис.

— Това явно е болезнена тема, Крис. Дръж се. Щом тя смята Ерик за невинен, тогава кой според нея е убил всички? Аз ли?

Крис не каза нищо.

— Така си и мислех — продължи Дънкан. — Виж, разбирам защо искаше да говориш с нея. Но сега трябва да предприемем нещо. Ако тя не може да разбере, че греши за Ерик, това си е неин проблем. Ти си й казал всичко, което можеш.

Крис въздъхна.

— Прав си. Трябва да направим нещо. Но, както вече казах, това не е толкова просто. С кого да говорим? С ченгетата на Лонг Айланд? Или в Прага? Или Париж? Единственото име, което имам, е на един човек с фамилия Карашек в Прага, но той ще трябва да свърши много работа, за да свърже всички тези неща в едно.

— Господи, Крис, просто трябва да направим нещо!

— Знам. — Крис мислеше. — Какво ще кажеш за адвокат?

— Адвокат ли?

— Да. Ако намерим добър адвокат, той може да успее да ни помогне да защитим ролята си във всичко това. И ще знае най-добрите пътища в международната юридическа система. Мисля, че това е най-безопасният начин.