Майкъл Ридпат - Хищникът

— Но това няма значение. Ние знаем, че той има някой, който му върши мръсната работа.

— Може и Дънкан да я върши. Мислил ли си за това?

— Но нали приехме, че Дънкан е убил Иън в пристъп на ярост. Ако Ерик е извършил всичко това, то е било внимателно планирано.

— Може Дънкан да е планирал всичко — каза Меган. — Никога не съм му вярвала. А на Ерик вярвам.

Крис я погледна. Само преди десет минути всичко изглеждаше съвсем просто. Сега ставаше сложно. Тревожеше го готовността на Меган да защитава Ерик. Много го тревожеше. И ако се бе срещнала с Ерик в неделя, именно това, а не шока от ножа на възглавницата й можеше да обясни студенината й към него онази вечер.

Меган очевидно следеше мисълта му.

— Ти знаеш, че сега между нас няма нищо. И не е имало нищо от години. — Тя докосна ръката му. — Трябва да ми вярваш, Крис.

— Трябва ли? — сопна й се той.

— Бих искала да ми вярваш.

Крис искаше да възрази, но прехапа език. Знаеше, че Меган се опитва да не прави въпрос от това и желаеше и той да се постарае за същото.

— Добре де — каза накрая с възможно най-примирителен тон. — Но може ли да ти задам няколко въпроса за Ерик?

— Разбира се.

— Ние знаем, че Алекс и Иън са вземали наркотици, когато бяхме всички заедно в Ню Йорк. Ерик вземаше ли?

Меган изглеждаше смутена.

— Да, вземаше. Малко. Кокаин. Но спря, когато хванаха Алекс.

Крис я погледна втренчено.

— Защо не ми каза за това?

— Не изглеждаше важно. Тогава всички вземаха наркотици.

— Ти вземаше ли?

— Не — призна Меган. — Опитвала съм в колежа, разбира се. Но никога не съм се занимавала истински с това.

— Но Ерик го правеше, така ли?

— Да. Тревожех се за него в колежа. И после пак в Ню Йорк. Но както казах, след като хванаха Алекс, той се отказа. Може да е пречело на любимите му политически амбиции.

— Това го разбирам — каза Крис. — И кой държеше наркотиците?

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш какво искам да кажа. Или Ерик, или Алекс трябва да са купували наркотиците от някого. Кой от тях го правеше?

— Не знам — отвърна Меган. — Не съм питала. Не исках да знам нищо за това.

— Добре, тогава кой ги съхраняваше?

— Ерик — призна с нежелание Меган.

— И когато на Алекс са му трябвали, той е отивал при Ерик, така ли?

— Сигурно е било така.

— Значи Алекс е могъл да каже на „Блумфийлд Уайс“, че Ерик го е снабдявал?

— Не — протестира Меган и дори повиши глас. — Те бяха приятели. Какво се опитваш да кажеш? Че Ерик е бил злият наркодилър, а Алекс — неговата невинна жертва?

— Не. Опитвам се да кажа, че Алекс е щял да наклевети Ерик на Джордж Калхун. И че Ерик е знаел за това. И че когато Ерик е видял, че има шанс да затвори устата на Алекс завинаги, го е използвал.

Меган се намръщи.

— Меган — каза й тихо Крис. — Ние с Дънкан мислим, че трябва да отидем в полицията.

— Заради Ерик ли?

Крис кимна.

— Не смяташ ли, че първо трябва да го обсъдиш с мен?

— Нали точно това правя.

— О, така ли? Добре, аз мисля, че ще направиш голяма грешка. Просто ревнуваш Ерик, защото двамата ходехме преди много години, и искаш да защитиш глупавия си приятел от последиците на собствените му действия. Не одобрявам това.

Крис се опитваше да се сдържа в опит да избегне надвисналия конфликт, но сега загуби търпение.

— Може и да ревнувам. И може и да има защо — каза той. — Има много неща, които не си ми казала за Ерик. Например никога не си споменавала наркотиците. Не ми каза, че е идвал да те види в неделя. Вероятно има още много неща, които не си ми казала за него. Ти си тази, която губи реалната представа. Този човек е убиец, Меган! Не разбираш ли? Той е изключително опасен. Възможно е да се опита да убие теб, мен или и двама ни. Трябва да помислим сериозно за това. Направи нещо преди да е станало твърде късно.

Меган го гледаше свирепо. Внезапно му стана студено и неудобно заради собствената му голота.

— Мисля, че е по-добре да си вървиш — каза през зъби тя.

— Но, Меган…

— Просто се облечи и си върви!

И Крис си отиде.

Меган наблюдаваше Крис, докато той крачеше през двора с отпуснати рамене. За момент изпита желание да отвори прозореца и да му извика да се върне. Но не можеше. Не и без да признае, че той е прав за Ерик. А това бе нещо, което не можеше да направи.

Искрено се бе опитала да забрави Ерик. Връзката й с Крис не беше толкова заради самия него. Не, тя искаше да докаже на себе си, че Ерик е останал в миналото и че сега обича само Крис.

Но не успя. Крис бе прав за нея и Ерик. Битката на разума й със сърцето беше загубена. Тя, която толкова се гордееше със самоконтрола и способността си да анализира безпристрастно най-сложни проблеми, искаше да вижда Ерик — не, трябваше да го вижда. Знаеше, че от това няма да излезе нищо. Знаеше, че е безсмислено. Но трябваше да го направи; нямаше да може да си прости, ако оставеше да се изплъзне възможността да види какво би могло да се развие между тях. Сега знаеше, че никога не е спирала да го обича. Можеше да си повтаря безброй пъти, че е преодоляла чувствата си към него, но не беше. Сега трябваше да приеме този факт и да види какво ще се случи. Тази перспектива я плашеше, особено вероятността да бъде отблъсната, но същевременно я вълнуваше. Спомни си следобеда с него миналата седмица. Да, той все още изпитваше нещо към нея. Трябваше да има някакъв шанс.