Майкъл Ридпат - Хищникът

— Добре — съгласи се Дънкан. — Намери адвокат. И ме дръж в течение какво става.

— Добре.

Крис затвори телефона. Дънкан беше прав — нямаше време за губене. Всички те бяха изложени на риск, докато Ерик обикаляше безпрепятствено наоколо. Той вдигна пак телефона и се обади на адвокатката на фонда. Тя му препоръча някой, който от своя страна препоръча някой друг и до един час Крис имаше уговорена среща с господин Джефри Морис Джоунс в офиса му в Холбърн в девет часа на следващата сутрин.

Дънкан не можа да се съсредоточи върху работата. В дванайсет без пет грабна сакото си и излезе от офиса. Побърза да влезе в една кръчма зад ъгъла и поръча халба бира. Вкусът й бе превъзходен.

Сега се чувстваше по-добре — от доста време не се бе чувствал така. Не му липсваха енергия и концентрация. Знаеше какво трябва да се направи — Ерик да бъде спрян. Ако това можеше да стане в рамките на закона, толкова по-добре, но той изобщо не бе сигурен, че планът на Крис ще свърши работа. Полицейското разследване щеше да е бавно и тромаво. Ерик просто щеше да наема възможно най-добрите адвокати и да изчаква. Щяха да минат месеци и години, за да го вкарат в затвора, ако изобщо успееха. И през цялото това време собственият им живот щеше да е изложен на риск.

След това помисли за Ленка. Трябваше да се отмъсти за смъртта й.

Допи халбата си, излезе от кръчмата, отиде до близкия железарски магазин и купи един голям кухненски нож. Ако планът на Крис не свършеше работа, той щеше да е готов.

Крис също с мъка се съсредоточаваше върху работата си. Облигациите на „Юрика телеком“ се покачиха до сто и девет и Оли ликуваше. Двамата с Крис обсъдиха как ще инвестират допълнителните седем милиона евро на „Роял банк“. Крис направи всичко възможно да сподели доброто настроение на Оли, но не успя.

Тревожеше се заради срещата с адвоката. Беше сигурен, че Меган ще повярва на Ерик, но не искаше да я постави в потенциално опасна ситуация без нейно съгласие. Ако Ерик научеше, че са отишли в полицията, нейният живот щеше да бъде изложен на истинска опасност. Тази мисъл го уплаши. Може би тя щеше да е в по-голяма безопасност, ако се върнеше в Щатите? Проблемът бе, че Ерик, изглежда, с лекота сееше трупове по целия свят — Щатите нямаше да бъдат по-безопасни от Англия. Крис реши да говори с адвоката за необходимите стъпки, които можеха да се вземат за осигуряване на нейната безопасност, а и за неговата собствена.

Трябваше да говори с Меган пак и да се опита да я накара да разбере, че това, което прави той, има смисъл. Гледа телефона цяла минута и след това й се обади.

Тя не беше много доволна да го чуе, но поне се съгласи да разговарят. Той й каза за уговорената си среща на другия ден.

Тя не се впечатли.

— Не знам защо ми казваш всичко това. Губиш си времето. Знаеш, че според мен Ерик е напълно невинен.

— Знам. И уважавам мнението ти. Но исках да знаеш какво правя. И да се уверя, че си в безопасност, ако случайно грешиш.

— Ако искаш да бъда в безопасност, не говори с полицията — заяви Меган.

— Но ние трябва да направим нещо! Най-рисковано е да седим и да не правим нищо.

— Ами ако аз съм права? Ами ако Дънкан е този, от който трябва да се страхуваш?

— Разговарях днес с него — каза Крис. — Наистина не мисля, че има някаква нужда да се страхувам от него.

— О, страхотно — отговори Меган. — Добре, аз ще се срещна с Ерик тази вечер и ще ти съобщя какво мисля след разговора ни.

— Какво?!

— Казах, че ще се срещна с Ерик.

— Къде? Кога?

— Във „Форт Сейнт Джордж“. В седем часа.

— Ти си луда! Не прави това. — Крис почувства как в гласа му се надига паника.

— Виж какво. Ще говоря с него за твоята теория. Ще чуя какво казва. Аз го познавам. Ще разбера дали казва истината.

— Но ако направиш това, той ще узнае, че ние все още задаваме въпроси. Ще разбере, че съм по следите му. Това ще изложи всички ни на опасност.

— О, разбирам. Значи за теб е абсолютно безопасно да разговаряш с Дънкан, а за мен е опасно да говоря с Ерик, така ли? — Гласът на Меган се повиши.

— Не е толкова просто.

— Не е ли? Аз пак мисля, че е. Във всеки случай вече му казах, че планираш да говориш с полицията.

— Какво? Защо си го направила?

— Не казах, че подозираш него.

— Но той ще разбере! За бога, Меган. Не се срещай с него тази вечер! Моля те! Прекалено опасно е. Моля те за това, защото те обичам. Няма да понеса, ако пострадаш.

За няколко секунди настъпи мълчание. Когато Меган заговори, гласът й беше омекнал.