Майкъл Ридпат - Хищникът

Гледаха старите надгробни плочи.

— Но няма доказателства — отбеляза Дънкан.

— Да, няма.

— Какво стана с онази психоложка от Ню Йорк?

— Не пожела да ми каже нищо. Било въпрос на конфиденциалност.

— Може би има смисъл да опиташ отново. Сега, когато разполагаме с име.

— Не знам. Защо пък да не опитам всъщност? Дай ми телефона.

Беше един и четвърт — осем и петнайсет вечерта в Ню Йорк, но доктор Марша Хорват бе още в офиса си, макар секретарката й вече да я нямаше.

— Доктор Хорват, обажда се Крис Шчипьорски.

— О, да? — Гласът й беше спокоен, но на Крис му се стори, че долавя следа от любопитство.

— Срещнахме се миналата седмица. Питах ви за тестуването на курсистите в „Блумфийлд Уайс“.

— Да, помня.

— Имахте ли възможност да помислите дали можете да ми дадете малко повече информация за резултатите от тези тестове?

— Да, и се страхувам, че отговорът е „не“. Навремето реших, че е мой дълг да уведомя „Блумфийлд Уайс“ за безпокойството си. Освен това съм длъжна да запазя конфиденциалност за тях и за курсистите.

— Разбирам това — каза Крис, опитвайки да не издаде нетърпението си. — И разбирам, че това е един труден етичен проблем. Но Иън Даруент бе убит преди два дни. Тоест трима от седемте души на онази яхта са убити и вероятно от един и същ човек. Твърде възможно е този човек да убие отново.

— Тогава трябва да съобщите в полицията — каза Марша. — Аз трябва да получа искане за информация от тях.

— Не е толкова лесно — отговори Крис. — Моля ви. — По дяволите! Бе позволил на отчаянието си да прозвучи в гласа му. — Следващата жертва като нищо мога да се окажа аз. Това не е някакъв абстрактен етичен проблем. Ако умра през следващите няколко дни, защото вие не сте ми дали информацията, от която имам нужда, ще помните този разговор през целия си живот.

Настъпи мълчание. Дънкан вдигна окуражаващо палец.

— Доктор Хорват?

— Един от тестовете, които използвах, беше „Минесота — Мултифазно описание на личността“ — отговори тя. — По-често се използва за диагностициране на личностни разстройства, отколкото при наемане на работа, но изглеждаше подходящ предвид целите на „Блумфийлд Уайс“. Пред периода, когато използвах теста, резултатите на двама кандидати показаха висока степен на психопатология. Поисках допълнителни интервюта с двамата и страховете ми се потвърдиха. И двата пъти изразих опасенията си по най-категоричен начин пред господин Калхун в „Блумфийлд Уайс“, но той въпреки това нае и двамата. Единият беше Стивън Мацли, който както знаете, бе осъден за изнасилване, след като напусна „Блумфийлд Уайс“.

Настъпи пауза. „Хайде — помисли Крис. — Другият. Името. Дай ми името.“

— Другият беше нает по-късно. Впоследствие господин Калхун ми се обади, за да ме уведоми, че е излязъл на първо място в неговата програма за обучение. Смятам, че това е същата програма, в която сте участвали и вие. Господин Калхун, изглежда, смяташе, че това е потвърждение на правилността на решението му да наеме кандидата, въпреки моите възражения.

— Благодаря ви много, доктор Хорват.

— Няма защо. Ще ме информирате за развитието на събитията, нали?

— Ще го направя — обеща Крис, затвори и върна телефона на Дънкан.

— Е? — попита той.

— Ерик. — Ерик бе излязъл първенец на програмата. И Ерик бе показал силни психопатични тенденции на теста. Те бяха скрити под неговия лъскав външен вид, чар и привидна честност. Но доктор Хорват не се съмняваше. Най-после разбраха. — Тя каза, че е бил Ерик.

— Това обяснява нещата. — Дънкан въздъхна. — И какво ще правим сега? Ще отидем в полицията ли?

— Не знам — отвърна Крис. — Трудно е. Първо, проблемът е на коя полиция да съобщим. Става дума за три убийства в три различни страни и никое от тях във Великобритания. Освен това не разполагаме с достатъчно доказателства, за да арестуват веднага Ерик. Полицията ще трябва да започне дълго и сложно международно разследване. Ерик ще наеме най-добрите адвокати в трите страни, за да отърве затвора. А междувременно ние с Меган ще бъдем изложени на опасност. Полицията може никога да не събере доказателства, за да го осъди, а дори и да ги събере, ние вероятно ще бъдем мъртви, докато го затворят.

— Разбирам — каза Дънкан. — Но не можем да стоим така, без да правим нищо, и да чакаме още някой да умре. Ами Ленка? Ами Иън и Алекс? Щом Ерик ги е убил, не можем да го оставим да се измъкне.

— Не знам какво да направим — каза Крис.

— Аз знам — решително заяви Дънкан.