Майкъл Ридпат - Хищникът

Тери предпазливо тръгна след тримата. Изглежда, шефът му щеше да се нуждае от помощ.

Крис тичаше равномерно и се взираше в мрака. Чуваше как Дънкан пухти зад него.

И изведнъж ги видя — две фигури, които бавно вървяха към града. Затича по-бързо. Те чуха стъпките му и се обърнаха. Да, бяха Ерик и Меган.

Крис спря задъхан до тях. Бяха по средата на ливадата, далеч от всякакви сгради. Наоколо не се виждаше никой друг.

— Крис! Какво правиш тук? — възкликна Меган. — И защо си довел и него?

Дънкан дотича до тях. Дишаше тежко.

— Трябва да говоря с теб — каза Крис задъхано.

— Добре, но ние не искаме да говорим с теб.

— Моля те, Меган! Важно е.

Меган го изгледа нетърпеливо. Но в очите й се четеше и колебание.

— Хайде, Меган — каза Ерик и я хвана за ръката.

— Не, стой! — Тонът на Крис премина от молба към команда.

— Какво ти става, Крис? — викна тя.

— Просто се мъча да спася живота ти. Помогни всички да останем живи.

— Това е нелепо! Виж какво, защо не поговориш разумно с Ерик? Той може да ти помогне.

— Почакай, Меган — обади се Ерик. — Досега стоях настрана от всичко това и не искам да се замесвам. Интересува ме само твоята безопасност. Крис може да си измисля каквито си ще идиотски теории, но аз не искам да имам нищо общо с тях. Хайде да вървим.

Крис погледна Меган. Тя го гледаше с някаква смесица от объркване и гняв. Той наистина нямаше право да прекъсва разходката им.

— Спри! — каза Крис и сграбчи Ерик за ръката.

Ерик го изгледа.

— Пусни ме!

— Да, спри — обади се и Дънкан и пристъпи напред, стиснал кухненския нож.

Ерик замръзна. Меган изпищя.

Крис първо помисли да отстъпи и да остави Дънкан да забие ножа в Ерик. Може би дори можеше да му помогне. После разумът му надделя.

— Дънкан. Чакай! Недей!

— Защо не? Той уби моите приятели. И ще убие и нас, ако го оставим. Заслужава да умре.

— Недей, Дънкан! Това е глупаво. Така ли иначе ще те хванат. Ще те тикнат в затвора.

— Ще си струва.

— Не, няма. Почакай, ще извикам полицията.

— Не — каза мрачно Дънкан.

Крис го погледна в лицето. Знаеше, че няма смисъл да спори повече. А не можеше и да се опита да го спре, без да остави Ерик да се измъкне. Меган ги наблюдаваше ужасена.

И в този момент Крис чу зад гърба си изщракване. Всички се обърнаха. Маркъс, с дългото си палто, небръснат и задъхан, държеше пистолет, насочен право към тях.

— Я виж ти! Как се нарича група от инвестиционни банкери? Ято гъски? Стадо? Както и да е. Всички вие май просто не можете да се понасяте.

Те мълчаха и гледаха пистолета.

— Кой си ти? — попита накрая Меган.

— Маркъс Луброн. Брат на Алекс. Докато той не го уби. — Маркъс посочи Дънкан.

— Какво искаш да кажеш? — възрази Дънкан.

— Пусни ножа — каза Маркъс и насочи пистолета към него.

Дънкан не помръдна.

— Казах, пусни ножа.

Дънкан бавно остави ножа на земята.

— Повръща ми се от вас — заяви Маркъс. — Не само убихте брат ми, но започвате да се избивате и един друг.

— Не, ти не разбираш — каза Дънкан и тръгна към Маркъс.

— Стой! — викна Маркъс. — Ще те застрелям! Май дойдох съвсем навреме, за да те спра да не убиеш още някой.

— Не съм аз! Ерик е. Той уби брат ти! — възрази Дънкан. — Както и другите.

— Наслушах се достатъчно на хленченето ти. Застани там. И ти. — Маркъс махна с пистолета към Крис. — Застани до него.

Крис и Дънкан застанаха един до друг с лице към Маркъс. Лицето му беше в сянка, но Крис виждаше решително стиснатата му уста. Маркъс бе сериозен. Адски сериозен. Крис усети как го обзема страх.

— Маркъс — обади се Крис. Опитваше се да говори спокойно. — Мисля, че си разбрал погрешно всичко.

— Млъкни или ще ти пръсна главата.

— Но Крис не е направил нищо — възрази Меган.

— Убил е вашия приятел в Париж — отговори Маркъс.

— Не го е направил. Кажи му, Ерик.

Тя се обърна към Ерик. Той не каза нищо.

Маркъс вдигна пистолета и го насочи право към Дънкан.

— Алекс може да не е означавал нищо за теб — каза той. — Но той беше малкото ми братче. Чакаше го страхотен живот, ако ти не го бе прекъснал. Тогава не бях там, за да го защитя. Но сега съм тук.

— Маркъс… — почна уплашено Дънкан.

— Казах да мълчиш — сопна му се Маркъс.

Меган гледаше всичко с нарастващ ужас. Щеше да види как застрелват хладнокръвно човек. Искаше да изкрещи. Искаше да избяга. След емоционалния вихър от последния час и напрежението през изминалия месец нямаше да издържи. Погледна Дънкан. Тотален страх. Погледна Ерик — невъзмутим, с намек за лека доволна усмивка. Погледна Крис — напрегнат, но посрещащ с кураж последните си няколко секунди.