Майкъл Ридпат - Хищникът

Ерик не му обърна внимание и продължи тихо и спокойно.

— Както казах, той ми беше приятел. Срещнахме се през първата ни седмица в „Блумфийлд Уайс“. Сприятелихме се веднага — възгледите ни бяха различни от тези на повечето други курсисти. И двамата търсехме къде да се настаним. Той намери един апартамент, трябваше му съквартирант, попита ме и аз казах „да“.

— Бил си негов съквартирант?

— Да. Както казах, наистина се разбирахме добре. Канехме гости. Двама ергени могат да се повеселят здравата в Манхатън.

Келнерката дойде и Маркъс сопнато си поръча кафе. Ерик почака, докато тя отиде да го донесе, после продължи:

— Бях съсипан, когато се удави. Направих каквото можах, за да помогна на майка ви с погребението и всичко останало — тя беше прекалено болна, за да се справи сама. И след това прекарах доста време с нея, с майка ти. Но както знаеш, тя загуби воля за борба след смъртта му.

— Знам — каза Маркъс и преглътна. Разбира се, че не знаеше. Тогава беше на хиляди километри.

— С брат ти живяхме заедно само девет месеца, но той много ме впечатли. Имаше страхотно чувство за хумор. Никога не приемаше твърде на сериозно случващото се в „Блумфийлд Уайс“. Когато всички са напрегнати и обстановката е изнервена, аз понякога се опитвам да си представя какво би направил Алекс. Това някак си поддържа човешкото в мен.

Маркъс го наблюдаваше. Ерик говореше спокойно, почти с нежност. И не беше толкова нервен, колкото беше британецът.

— Видях някои от картините му — бяха наистина добри. Запазих една след смъртта му. Майка ти каза, че мога да я задържа. Той погубваше таланта си в инвестиционната банка.

Маркъс мълчеше. Не искаше Ерик да разбере, че е успял да го трогне. Но така си беше. Точно такива бяха нещата, които Маркъс искаше някой друг освен него да каже за брат му. Но досега никой не бе ги изрекъл.

Ерик отпи от кафето си.

— Продължавай — каза накрая Маркъс.

— Мислех, че случилото се с Алекс е останало в миналото. Но през последните няколко седмици разбрах, че не е така. Всичко започна малко след като ти се опита да се срещнеш с мен в Ню Йорк. Между другото, съжалявам, че тогава не те приех. Бях зает със сделки и освен това… Е, това няма значение.

— Какво освен това?

Ерик го погледна право в очите.

— Освен това все още ти се сърдех, защото те нямаше, когато Алекс умря. И когато майка ви умря — също.

Маркъс се ядоса. Кой беше този човек, че да си позволява да го критикува? Но Ерик вдигна ръка в успокоителен жест.

— Съжалявам. Знам, че съм груб. Особено защото знам какви усилия полагаш, за да откриеш какво наистина се случи с него.

Маркъс изсумтя. Този човек поне разбираше, че той се опитва да направи нещо. Но все още изпитваше подозрения. В края на краищата Ерик бе един инвестиционен банкер със скъп костюм.

Инвестиционният банкер продължи да говори бавно и разумно.

— Мисля, че и ти знаеш, че смъртта на Алекс не е инцидент. Някой го удави. След това някой уби Ленка, с която вярвам, че си се срещнал. А снощи беше убит още един човек. В Париж.

— Още един?

Ерик кимна, извади сгънат лист хартия от джоба си и му го подаде. Беше отпечатано на принтер съобщение на „Ройтерс“, че Иън Даруент, трийсет и две годишен британски инвестиционен банкер, е намерен намушкан с нож в Париж.

Маркъс не познаваше Иън, но разбира се, знаеше кой е той.

— Знаеш ли кой го е направил?

— Мисля, че да. И знам кой уби брат ти.

Маркъс усети как сърцето му заби по-бързо. Щеше да научи това, което му убягваше толкова дълго.

— Кой?

— Дънкан Джемъл.

— Дънкан Джемъл? — Маркъс ядосано прехапа устна. — Знам, че не е бил той. Ленка ми каза. Някой е удавил Алекс след като Дънкан го е съборил в морето.

— Дънкан го направи — каза тихо Ерик.

— Дънкан?

Ерик кимна.

— Когато Алекс падна, Иън и аз скочихме след него. Дънкан ни видя и също скочи. Имаше вълнение и не се виждаше нищо. Не намерихме брат ти. Но Дънкан го е намерил. И го е удавил.

— Откъде знаеш?

— Иън го е видял — отвърна Ерик.

— Иън?

— Да. Каза ми миналата седмица. Бях в Лондон и се срещнахме, за да поговорим за случилото се с Ленка. Той беше съсипан. Каза, че видял Дънкан да дави Алекс, но си мълчал за това. После се изпуснал по погрешка пред Ленка. Тя заявила, че ще разкаже на всички, включително на теб, което, между другото, май не е успяла да направи, нали?

— Продължавай — само каза Маркъс.

— И така, Иън казал на Дънкан и Ленка беше убита. Когато се видяхме с Иън, той бе уплашен. Много уплашен. Мислеше, че е следващият. Каза, че заминава в Париж по работа и не иска да се връща.