Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

Джейкъб се приближи с вдигнато оръжие. Той извади с едната ръка белезниците от колана, като междувременно се опитваше да влезе в контакт с мъжа.

– Малкълм Рудолф, полицията е на път. Пусни тялото и застани на колене с ръцете зад главата...

Воят утихна. Раменете на русия мъж се отпуснаха.

Той положи тялото на сестра си на асфалта.

Джейкъб видя, че я беше улучил точно между очите. Дупката, направена от куршума, зееше червено-черна, широко отворените очи гледаха празно към небето. Цялата тилна част на главата є беше отнесена.

– Ти я уби – каза Малкълм на пресекулки и застана на колене до тялото. Ръцете му висяха отстрани, гърбът му бе приведен като на стар човек.

Джейкъб отвори белезниците и се наведе, за да ги закопчее на китките зад гърба на Малкълм Рудолф.

Изобщо не успя да види ножа.

Със светкавично бърза маневра братът се хвърли, за да го забие в сърцето му. Инстинктивно движение отмести Джейкъб на сантиметри вдясно, ножът разряза тънката кожа на велуреното яке и гладката подплата, срещна кожа, сухожилия, мускули и разряза вени, артерии и белодробна тъкан.

Чу крясък, една жена крещеше, почувства топла кръв да пулсира навън от тялото му и усети, как светът се преобърна. Един изстрел профуча, ехото закръжи около главата му, мъжът пред него се свлече на земята с ръце на диафрагмата.

Някой го хвана, положи го внимателно на земята и разкъса дрехите му.

Беше Деси, неговата Деси, не, беше Кими, неговата Кими, само това знаеше!

Обичното му малко момиченце, то не беше го изоставило!

– Кими – прошепна той. – Знаех, че ще се върнеш.

Епилог

Бей Бридж, Бруклин, САЩ

ВЯТЪРЪТ ДОВЯ СЪС СЕБЕ СИ миризмата на океан и изгорели газове от „Лейф Ериксон Драйв“ по-надолу.

Накара листата над него да зашумят и електрическите кабели да запеят.

Джейкъб седеше на стълбите пред малката си къща и гледаше малчуганите от квартала как тренират бейзбол на тревното игрище от другата страна на улицата.

Жегата най-сетне се беше предала. Наближаващата есен се усещаше във въздуха.

Слънцето стоеше косо на небето, дърветата правеха дълги сенки по цялата улица.

Белият му дроб се беше излекувал. Болката в ръката почти изчезна. Вместо това раната беше започнала да сърби. Понякога му се струваше, че това е дори по-лошо.

Погледна надолу към Шор Роуд. Все още никакво такси.

Дръпна раздразнено поддържащата превръзка. Следващата седмица щеше да я свали. Казаха му, че ангелите са го пазели.

Малкият град до полярния кръг, където дробът му бе надупчен, а ръката му – почти отрязана, нямаше болница, но в спешното отделение на лечебницата работеше по заместване един унгарски лекар със специалност микрохирургия. Унгарецът заши мускулите и вените, като същевременно изпразни запасите на отделението от кръвна плазма заради него. И с един сигнал за помощ беше оживял.

Малкълм Рудолф не бе имал същия късмет.

Непреднамереният изстрел на Джейкъб беше уцелил черния му дроб. Той кървял в медицинския хеликоптер.

Когато Джейкъб са събуди и си спомни какво се бе случило, се подготви за среща с шведското правосъдие.

Предположи, че ще го оправдаят за самата стрелба. Габриела чу цялото развитие на събитията по мобилния телефон на Деси. Било ясно, че е стрелял в самоотбрана.

Не знаеше обаче как ще обясни за служебното оръжие. Европейците гледаха сериозно на незаконното притежание на оръжие.

Когато Мац Дювал го посети в болницата, бе готов да отговаря. Но комисарят само му съобщи, че няма да има предварително разследване. Подозренията били отхвърлени с мотивацията, че престъпление не можело да бъде доказано. Така се постъпвало в подобни случаи, обясни накратко той.

Значи шведите не бяха такива формалисти, за каквито ги бе мислил.

Получи обратно пистолета си, когато напусна страната.

Момчето на Андерсън направи точно попадение от другата страна на улицата. Топката се изстреля като снаряд към гаража на Джонсън (който вече не беше на Джонсън, естествено, а на полското семейство, както и да се казваше). Джейкъб притаи дъх чак докато топката срещна тухлената стена, на пет сантиметра от прозореца.

Самият той беше играл бейзбол на това игрище. Беше чупил прозореца на гаража на Джонсън няколко пъти. Къщата беше домът от детството му, и на баща му, и на Кими.

Ако само можеше да махне този проклет парцал около

шията? Какво можеше да се случи? Ръката му едва ли щеше да падне, нали?

Едно такси се приплъзна бавно по улицата и спря до тротоара по-долу. Джейкъб остана седнал, докато Линдън Гребс излезе от задната седалка с грозната си моряшка торба.