Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

Хвърли му скрит поглед.

– Исках да е възможно най-далече. Ето там има паметник на работниците, застреляни от военните през 1931 г.

Посочи една статуя с разделен на две кон и тичащ мъж, която се мяркаше долу при водата.

Минаха по моста на Сандьо. Джейкъб погледна надолу към реката.

– Когато са го построили, е бил най-големият бетонен мост с една подпора. Пътувах по него всеки ден на път за училище.

– Щастливка – каза Джейкъб.

– Страхувах се всеки път. Мостът се беше срутил веднъж, осемнадесет души бяха загинали. Това е най-малко помнената трагедия на миналото столетие, защото се е случила в следобеда на 31 август 1939 г.

– В деня, в който е избухнала Втората световна война – допълни Джейкъб. – Къде отиваме, всъщност?

– Ще минем покрай Клокестранд – отговори тя. – Остава още малко.

Намали и зави надясно по тесен чакълен път.

– Мислех, че ще ни е нужна малко експертна помощ – поясни тя и вкара колата в един двор с гигантска дървена къща, която бе напълно занемарена.

– Какво, по дяволите, е това? Къща, забравена от Бога?

– Добре дошъл в дома от детството ми – каза тя и загаси двигателя.

105.

ЕДИН ОТ ПРОЗОРЦИТЕ на долния етаж светеше с мижаво, синкаво сияние като от стар телевизор.

Деси се питаше колко от роднините са в къщата. Имотът беше сборен пункт както за нейните вуйчовци, малкото останали живи, така и за повечето от братовчедите є.

– Има ли някой буден по това време? – попита Джейкъб.

– Дядо – отговори Деси. – Той спи през деня. През нощта гледа черно-бели филми, които си сваля нелегално от интернет. Ще влезеш ли вътре с мен?

– Не бих пропуснал това за нищо на света – каза Джейкъб и излезе от колата.

Хванаха се за ръце, докато вървяха към голямата къща. Сградата представляваше пристроена къща с четири комина, беше на два етажа и имаше таван, на който можеше да стоиш изправен в цял ръст. Червената мазилка, на рудата от Фалун, се беше напукала преди няколко десетилетия, а подпорите блещукаха сиво-бели.

Деси изу обувките си и бутна външната врата, без да почука. Вътре се чуваше само звукът на телевизора.

Дядото седеше в обичайния си фотьойл и гледаше филм с Ингрид Бергман.

– Дядо?

Старецът се обърна и є хвърли бърз поглед.

След това отново се вторачи в екрана.

– Затвори вратата – измърмори той на северен диалект.

– Това е Джейкъб, дядо – каза тя и направи крачка напред. Все още го държеше за ръка.

Дядо изобщо не е остарял, помисли си тя. Може би защото косата му беше побеляла, откакто си го спомняше, а лицето му винаги имаше същата гримаса на недоволство.

Не изглеждаше никак изненадан да я види във всекидневната си, за първи път от погребението на майка є. Вместо това запримигва подозрително към Джейкъб.

– Кой е този?– продължи той на диалекта си.

– Джейкъб се занимава с малко по-сериозни неща – каза Деси, взе дистанционното и спря телевизора.

След това седна на масата, точно пред стареца.

– Дядо, имам един въпрос. Ако искам да избягам от полицията, нямам пари и искам да се скрия във Финландия, как ще постъпя?

Старецът премигна още няколко пъти.

Той погледна крадешком към Джейкъб с одобрение, поизправи се във фотьойла и се взря във внучка си вече с интерес.

– Какво сте направили?

– Какъв език говори той? – попита озадачено Джейкъб.

– Диалект от Питео – обясни Деси, – един почти отмрял диалект от родния му край. По-различен е от шведския, дори в сравнение с норвежки и датски. Този имот е бил на баба. Никой тук не го разбира.

Тя отново се обърна към дядото.

– Не – каза тя, – нищо не сме направили. Само питам, чисто хипотетично.

– Да ви предложа нещо за ядене?

– Благодарим – каза Деси. – С удоволствие кафе и сандвичи, ако имаш.

Старецът стана и запристъпва бавно към кухнята. Деси използва момента да излезе в мрачното антре и да пропълзи под стълбите, където се намираше единствената тоалетна с течаща вода в къщата.

Когато се върна, деденцето беше намазал филии и бе стоплил вода за нескафе.

Седеше с ръце, скръстени върху мушамата и с присвити очи.

– Да се скриеш във Финландия – каза той, – не става.

Деси кимна и отхапа от хляба с кашкавал.

След това започна да превежда на Джейкъб.

Не можеш да се скриеш във Финландия. Финландската полиция била много по-ефективна от шведската. Всички финландски бегълци идвали в Швеция. Но ако все пак по необходимост някой трябваше да премине във Финландия, нямаше никакъв проблем, стига да разполага, разбира се, с току-що открадната, все още необявена за издирване кола.