Джеймс Марклунд: P. S. Убийците

Пролог

Париж, Франция

ТОЛКОВА Е МАЛКА – каза британката разочаровано.

Мак Рудолф се засмя, обви шията є с ръка, после я спусна надолу към гърдите є. Не носеше сутиен.

– Акварел върху дървено пано – каза той. – Седемдесет и седем на петдесет и три сантиметра. Идеята била да виси в трапезарията на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, но Леонардо да Винчи никога не я е завършил.

Почувства как зърното на гърдата є се втвърди под плата.

Силвия Рудолф се присламчи от другата страна на англичанката и я хвана под ръка.

– Не се е казвала Мона Лиза – отбеляза тя, – а само Лиза. „Мона“ е италианско умалително за „дама“ или „нейна милост“.

Бутнаха се напред през тълпата. Съпругът на британката се озова зад Силвия с тяло, плътно притиснато до нейното.

– Някой жаден? – попита той.

Силвия и Мак се спогледаха мигновено.

Намираха се на първия етаж в галерия „Денон“ на Лувъра, в Salle des Etats1. На стената пред тях, окачен зад антирефлексно бронирано стъкло, висеше най-известният портрет на света. А той мислеше за бира!

– Права си – каза Мак и плъзна ръка по гърба на англичанката. – Малка е. Франческо дел Джокондо като че не е имал особено голяма трапезария.

После се усмихна на съпруга є.

– Ти също имаш право. Време е за шампанско!

Слязоха по модерното стълбище към „Порт де Лион“ и се озоваха направо в парижката лятна вечер. Силвия вдъхна

опияняващата смесица от изгорели газове, речна вода и току-що разлистили се дървета и се засмя високо.

– Ах – възкликна тя и прегърна младата жена, – толкова съм щастлива, че ви срещнахме. Без меден месец, разбира се, не може, но човек трябва да види и света. Бяхте ли в „Нотр Дам“?

– Пристигнахме тази сутрин – отвърна съпругът нацупено. – Дори не сме яли.

– О, това трябва бързо да се промени – намеси се Мак. – Знаем прекрасно място долу до Сена.

– „Нотр Дам“ е фантастична – продължаваше Силвия. – Една от най-големите готически катедрали в света, силно повлияна от натурализма. Ще се влюбиш в розетката на южния прозорец.

След което целуна британката по бузата.

Пресякоха реката по „Пон д’Аркол“, подминаха катедралата и се качиха на кея, когато някой засвири меланхолично на френски акордеон.

– Поръчайте си каквото искате – каза Мак и задържа вратата на бистрото. – Ние черпим.

Седнаха на маса за четирима с изглед към реката. Залезът боядиса сградите наоколо в кървавочервено. Премина речен кораб, акордеонистът засвири по-весела мелодия.

Сърдитият британец поомекна след две бутилки вино. Силвия усещаше погледите му и разкопча още едно копче на тънката си блуза. Тя забеляза как съпругата му скришом гледаше Мак – светлорусата му коса, кожата с цвят на мед, момичешките мигли и тренираните бицепси.

– Беше вълшебен ден – каза Силвия, когато Мак плати сметката, и метна раницата си на гърба. – Трябва да запазя нещо за спомен от тази вечер.

Мак въздъхна театрално и се хвана за челото. Тя се промъкна до него и зачурулика:

– Мисля, че „ Диор“ на „Монтен“ е все още отворен.

– Скъпо ще ми излезе това – простена Мак.

Британците се засмяха високо.

Взеха такси до авеню „Монтен“. Мак и Силвия не пазаруваха нищо, но англичанинът извади кредитната си карта и купи отвратителен копринен шал на станалата му наскоро съпруга. Мак предпочете две студени бутилки „Мое & Шандон“ от съседния магазин за вино.

На улицата извади един джойнт, който запали и подаде на британката. Силвия обвиваше с ръце талията на съпруга є и го гледаше в очите настойчиво.

– Тези бутилки – каза тя, – искам да ги изпия заедно с теб. Във вашата стая.

Мъжът преглътна звучно и погледна към съпругата си.

– Тя може да си поиграе с Мак междувременно – прошепна Силвия и го целуна.

Махнаха отново за такси.

1 (От френски) Зала на Генералните щати – бел. прев.

***

ХОТЕЛ „ЦЕНТРАЛ“ в Париж беше спретнат, но не луксозен хотел в Монпарнас. Фоайето беше празно. От стаята на рецепцията идваше миризма на кафе и трептяща светлина от телевизор. Взеха асансьора до третия етаж и се строполиха, кикотещи се и леко замаяни, в стаята с изглед към „Рю дю Мен“. Стените бяха слънчевожълти. В средата на дебелия, небесносин мокет се намираше огромна спалня.