Джеймс Марклунд: P. S. Убийците

– Веднага ще я отворя – каза Мак, взе едната от бутилките шампанско и отиде в банята.

Силвия целуна още веднъж англичанина, този път по-искрено. Забеляза, че дишането му се учести. Вероятно вече беше възбуден.

– Ти си голямо момче, нали? – каза тя с нисък, мъркащ глас и погали крака му нагоре към чатала. Видя, че съпругата му се изчерви.

– До дъно! – провикна се Мак, като влезе в стаята с четири импровизирани чаши за шампанско от минибара.

– Хайде! – извика Силвия, сграбчи една от чашите и я пресуши.

Англичаните бързо последваха примера є. Мак се смееше и пълнеше пак чашите. После запали още един джойнт.

– Откога сте женени? – попита Силвия, дръпна силно от марихуаната и я подаде нататък.

– От четири седмици – отговори британката.

– Представете си – продължи Силвия, – колко много прекрасни нощи ви предстоят.

Мак изпразни бутилката. Придърпа англичанката към себе си и прошепна нещо в ухото є. Тя се засмя нежно. Силвия се усмихна.

– Мак може да издържа дълго – добави тя. – Ще се състезаваме ли с тях?

Наведе се и гризна британеца по меката част на ухото; тогава забеляза, че клепачите му започнаха да се притварят. Жена му се кикотеше – ниско и притеснено.

– Още няколко минути – каза Мак.

Силвия се ухили и разкопча ризата на англичанина. Събу обувките и панталоните му, преди той да се стовари върху завивката.

– Клайв – бърбореше неясно жената, – Клайв, обичам те завинаги, знаеш това...

После заспа и тя. Мак бе успял да съблече всичките є дрехи без бикините. Свали и тях, занесе я на леглото и я положи до съпруга є. Косата є се разстилаше наоколо като ветрило, малко по-къса от тази на Силвия, но с почти същия цвят.

Силвия извади портфейла є, прегледа набързо кредитните карти, след което внимателно погледна паспорта є.

– Емили Спенсър – прочете тя и се взря в снимката. – Ще свърши работа, достатъчно си приличаме.

– Мислиш ли, че е роднина на Лейди Ди? – попита Мак, като едновременно с това изниза сватбените є пръстени.

Силвия събра дрехите на Емили Спенсър, ценностите и други важни принадлежности и ги напъха в раницата си. После отвори външния джоб и извади гумените ръкавици, хлорхексидина и шилото.

– Мона Лиза? – попита тя.

Мак се усмихна.

– Коя друга? Но първо трябва да помогнеш да почистим.

Сложиха ръкавиците, взеха салфетки от банята и започнаха методично да забърсват всичко, до което са се докосвали в стаята, включително и телата на двамата, които лежаха в безсъзнание на леглото. Силвия погледна члена на мъжа.

– Не е чак толкова голям – каза тя и Мак се засмя.

После се огледа наоколо в стаята.

– Готов ли си? – попита тя и върза косата си на конска опашка.

Съблякоха се чисто голи, сгънаха дрехите си и ги сложиха възможно най-далече от леглото.

Силвия започна с мъжа, не от сексистки съображения, а просто защото той беше по-тежък. Седна зад него и го опря на коляното си, отпуснатите му ръце се мятаха встрани. Той издаде звук, приличащ на хъркане. Мак постави краката му плътно един до друг, скръсти ръцете му на корема и є подаде шилото. Тя го пое с дясната ръка. Със свивката на лявата притискаше челото на мъжа, за да държи главата му изправена. Напипа пулса на шията с върха на пръстите и прецени струите.

След това забоде шилото право в лявата артерия на врата. Решително и бързо го прокара през мускули и сухожилия, докато чу хриповете – доказателство, че трахеята му бе прерязана.

***

ТОЙ БЕШЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ и пулсът му не бе учестен, кръвното налягане бе ниско, но натискът в артерията в първите секунди накара кръвта да бликне като фонтан на около четиридесет сантиметра от тялото. Силвия внимаваше да не бъде опръскана.

– Бинго – каза Мак.

Скоро силата на струята намаля и се превърна в ритмично туптене. Бълбукащият звук на бликналата от прерязаната трахея кръв, смесена с кислород, затихваше постепенно, докато спря напълно.

– Добра работа – каза Мак.

Силвия се отмести внимателно и наклони мъжа към евтината табла на леглото.

Ръцете є се окървавиха, когато постави дланите му на корема, дясната върху лявата, но все още не възнамеряваше да се мие.

– Сега е твой ред, скъпа – обърна се към жената.

Емили беше лека и лесна, дишането є почти беше спряло. Кръвта едвам пръсна.

– Колко шампанско изпи тя всъщност? – попита Силвия и постави дланите на жената върху корема.

Погледна с неприязън окървавените си ръце и влезе под душа. Мак є направи компания. Махнаха гумените ръкавици. Внимателно се насапунисаха. Насапунисаха и шилото, изплакнаха се и оставиха душа да тече. Подсушиха телата си с една от хотелските хавлии и я напъхаха най-отгоре в раницата на Силвия. После се облякоха и извадиха полароидния фотоапарат.