Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

– Ако не ги заловите преди това – вмъкна тя.

Срещна погледа на полицая. Беше светъл и непроницаем зад проблясващите очила.

– Не знаем подбудите на убийците – продължи той. – Говорих с тайните служби и всички сме на мнение, че засега не се нуждаеш от лична охрана. Ти смяташ ли, че ти е нужна?

Студени тръпки я побиха по гърба.

– Не – отрече тя. – Не. Не ми е нужна никаква лична охрана.

5.

СИЛВИЯ И МАК се разхождаха прегърнати и очаровани в сърцето на средновековния Стокхолм. Тесните калдъръмени улички се виеха между нестандартни сгради, наклонени една към друга. Слънцето грееше на безоблачното небе, така че Мак си съблече ризата. Силвия го погали по корема и страстно го целуна.

– Гладен ли си? – попита тя, като го лижеше по шията.

– Да – отговори той, – яде ми се нещо студено.

Тя се засмя и посочи:

– Будка за сладолед!

Градът се разкри пред тях и те се озоваха на едно малко триъгълно площадче с прастаро дърво по средата. Няколко момиченца скачаха на въже върху камъните, двама по-възрастни мъже седяха на една пейка и играеха шах.

Гигантската корона на дървото засенчваше целия площад и караше слънчевата светлина да трепти над каменната настилка и фасадите. Купиха си по един сладолед и седнаха на една богато украсена пейка, която навярно бе стояла под дървото стотици години.

Въздухът беше свеж, кристално чист, птиците пееха като обсебени в короната от листа над тях. Не се чуваше градски шум, с изключение на смеха на момиченцата и ритмичните удари на въжето върху уличните камъни.

Площадът им беше оазис, обграден от петстотингодишни сгради в наситени цветове, чиито прозорци блестяха.

– Къде да отидем първо – в Националния музей или в Музея за модерно изкуство? – попита Силвия, като се изтегна на пейката с глава върху коляното на Мак и запрелиства туристическия справочник.

Той я погали по косата и изяде вафлената фунийка на сладоледа си.

– За модерно изкуство – отговори Мак. – Винаги съм искал да видя „Козата“ на Раушенберг.

Поеха от площада по северната улица и минаха покрай една красива статуя на „Свети Георги и Змея“. Минута по-късно слязоха отново на кея, точно срещу ветрохода „Аф Чапман“, закотвен на остров Шепсхолмен.

Бял параход се приближаваше към пристанището, друг се отправяше на път.

– В този град навсякъде има вода – каза Мак изумен.

– Стокхолм е построен върху четиринадесет острова – прочете Силвия в туристическия справочник. – В архипелага покрай града има още тридесет хиляди. Това трябва да е Кралският дворец.

Вляво от тях се извисяваше огромен палат в италиански бароков стил.

– Господи! – възкликна Мак. – Смяташ ли, че се побират вътре?

– Това е най-големият обитаем дворец в света – поясни Силвия и го прегърна през кръста. – Над шестстотин стаи. Зеленото в далечината трябва да е Юргорден.

Тя посочи към острова зад грандхотела.

– Ще се разходим ли, или ще се качим на параходче?

Мак я придърпа към себе си и я целуна.

– Ще отида където и да е, и с каквото и да е, стига да съм с теб.

Силвия напъха ръка зад колана на дънките му и го погали по задните части.

– Приличаш на гръцки бог – прошепна тя.

В Музея на модерното изкуство разгледаха първо световноизвестната творба „Монограма“ на Робърт Раушенберг – една ангорска коза, напъхана в боядисана в бяло автомобилна гума.

Мак беше очарован.

– Мисля, че това е автопортрет – каза той и се просна на пода до стъклената стойка на козата. – Раушенберг се е въз-приемал като едно мърляво животно в големия град. Погледни тук отдолу – куп намерени неща и изрезки от вестници.

Силвия се усмихна на ентусиазма му.

– Мисля, че неговите „смесици“ са един вид приказки от големия град – каза тя. – Може би иска да каже нещо за това, как човек непрекъснато се стреми да покорява нови места.

Когато Мак се наслади напълно, потърсиха местното изкуство. В дъното, след един дълъг и два по-кратки коридора, откриха своя мотив.

– Перфектно – каза Мак.

– Не ни остава нищо друго, освен да започваме – добави Силвия.

6.

ДЕСИ ЛАРШОН ИЗДЪРПА БЕГАЧА по стълбището и го заключи за един улук в задния двор.

Тежката обиколка с колелото през центъра на Стокхолм не бе успяла да разведри лошото є настроение.

Разпитът продължи през по-голямата част от деня. Полицията прегледа всичко, което беше написала след първото убийство във Флоренция преди осем месеца. Каквото и да е подтикнало убийците да изберат точно нея за получател на картичката, то не намираше категорично обяснение в нейните текстове.