Джеймс Марклунд: P. S. Убийците

Силвия погледна фигурите на леглото и се поколеба.

– Какво мислиш за това? – попита тя. – Ще стане ли?

Мак вдигна фотоапарата. Силната светкавица ги заслепи за миг.

– Ще стане супер – отвърна той.

Силвия натисна бравата с лакът. Пристъпиха в безлюдния коридор. Нямаше камери за наблюдение. Бяха забелязали това, когато се качваха. Мак дръпна ръкава си върху пръстите и непохватно закачи табелката „Не безпокойте“ от външната страна. Вратата се затвори с почти безшумно щракване. Нощните звуци се сливаха с тишината. Лекото шуртене на душа вероятно слабо се различаваше от шума на вентилационната система.

– Стълбите или асансьора? – попита Мак.

– Асансьора – каза Силвия. – Уморена съм.

Изчакаха да се затворят вратите, преди да се целунат.

– Обичам да съм на сватбено пътешествие с теб – каза Силвия и Мак се усмихна.

1.

Четвъртък, 10 юни

Берлин, Германия

ГЛЕДКАТА ОТ ХОТЕЛСКАТА СТАЯ представляваше тухлена стена и три кофи за боклук. Вероятно все още беше светло далече там, горе, тъй като Джейкъб Канън успя да различи един тлъст немски плъх, който пируваше в боклукчийската кофа най-отзад вляво.

Той отпи голяма глътка от виното – „Ризлинг“ – в порцеланова чаша.

Въпросът беше коя от ситуациите е по-потискаща – тази отвътре или тази отвън на стъклото.

Обърна гръб към прозореца и погледна надолу към снимките и картичките, разпръснати на леглото.

Тук имаше рутинен модел, логика, която не откриваше.

Убийците се опитваха да му кажат нещо. Свинете, които прерязваха гърлата на млади двойки из цяла Европа, крещяха право в лицето му. Ревяха посланието си, без той да го чуе, без да може да различи думите; не разбираше какво имат предвид, а за да ги спре, трябваше да умее да тълкува посланията им. Изпи чашата и си наля още вино. После потъна в леглото, така че картичките се разбъркаха.

Хотелската стая в старата, комунистическа, източна част на Берлин в по-стари времена сигурно е служела за килер на чистачките или за подслушвателна централа. Джейкъб Канън, следовател от 32-ри район на нюйоркската полиция, се намираше далече от дома. Беше тук, защото убийците го бяха довели тук. Вече шест месеца следваше ужасяващите им действия, винаги на две или може би на три или четири крачки. Едва сега магнитудът на лудостта им започна да се покачва за полицейските служби в Европа. Тъй като те извършваха само по едно или две убийства във всяка страна, бе отнело време моделът в дей-

ствията им да излезе наяве: за всички, с изключение на него.

Взе копието на картичката от Флоренция. Първата. На нея бе изобразена катедралата „Базилика ди Сан Миниато ал Монте“, на обратната страна беше старият цитат. Прочете двата реда и отново отпи от виното, пусна листа и взе следващото копие, и следващото, и следващото. Атина: снимка на Акропола. Залцбург: изглед от самия град. Мадрид: Лас Вентас и после Рим, Рим, Рим...

Задържа ръце върху лицето си за няколко секунди, преди да стане и да се запъти към паянтовото писалище до стената. Седна на стола и подпря лакти върху записките: бележките, които си беше водил за различните жертви, тълкуванията и крехките взаимовръзки. За двойката в Берлин знаеше все още много малко, само имена и възраст: Карен и Били Каули, и двамата на 23 години, от Канбера, Австралия. Дрогирани и убити в наетия апартамент, точно до болница „Шарите“, който бяха платили две седмици предварително, без да имат възможност да използват. Вместо това лежаха осакатени и с прерарязани гърла още на втория или възможно на третия ден от престоя им в апартамента. Бяха открити след четири денонощия, или може би пет.

Джейкъб стана и отново отиде до леглото, взе полароидната снимка на двойката, изпратена на журналист от „Берлинер Цайтунг“. Тук някъде минаваше границата на това, което умът му можеше да побере.

Защо убийците изпращаха на медиите в градовете, в които извършваха убийствата си, първо картичка, а след това отвратителни снимки от клането? За да шокират? За чест и слава? Или може би имаха друга цел? Не бяха ли снимките и картичките само димна завеса за прикриване на истинския им мотив? А какъв би могъл да бъде той?

Внимателно разглеждаше снимките, зловещата им композиция. Тя трябваше да има цел, но той не я разбираше.

Вместо това взе снимката на двойката в Париж.

Емили и Клайв Спенсър, женени съвсем отскоро, подпрени един до друг на светла дървена табла на легло в хотелска стая в Монпарнас. И двамата са голи. Стичащата се кръв, която покрива торсовете им, се е събрала в малка изсъхнала локвичка около половите им органи.