Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

2.

ЗАЩО ЕМИЛИ? ЗАЩО КЛАЙВ? Какво бяха направили, за да заслужат това? Протегна се да вземе сватбената снимка, изпратена от майката на Емили. Тя е само на двайсет е една години, той – едва навършил трийсет. Невероятно красива двойка, снимката вибрира от щастие и романтика. Той е облечен във фрак, дълъг и стилен. Може би малко пълен, но му отива на вида на брокер от Лондонската борса. Тя изглежда като принцеса от приказките с коса на къдрици, дребничка, стройна и възхитителна в роклята с цвят на слонова кост. Очите є греят пред камерата. Остава є само половин година да се дипломира, преди да стане икономист.

Срещнали се на новогодишно празненство у общ приятел в „Нотинг Хил“. В една от онези тесни, модерни къщи, където е сниман филмът с Хю Грант и Джулия Робъртс.

Майката на Емили не можеше да спре да плаче на телефона.

Той не бе способен нито да я успокои, нито да є помогне, само слушаше. Дори не беше официално въведен в случая. Като американски полицай трябваше да внимава много при намесата си в дейността на службите на други страни. Това би могло да доведе както до големи дипломатически усложнения, и до по-лошо: собственото му незабавно отзоваване за САЩ.

Отвори още една бутилка вино, напълни чашата и направи отново двете крачки до прозореца. Плъхът го нямаше или се беше стъмнило, така че повече не можеше да го различи.

Лошото настроение го заливаше със сила, която спираше дъха му и караше чашата в ръцете му да трепери.

Бързо изпразни съдържанието є, отиде и си наля още.

След това отново седна на писалището с гръб към всички снимки и картички, така че да не ги вижда.

Може би трябваше да си вземе един душ. Да отиде до общото помещение на края на коридора с надеждата, че е останала топла вода. Имаше ли сапун, между другото?

Изпи още малко вино.

Когато бутилката свърши, той взе снимките на убитата двойка в Рим. Сложи ги на писалището, както и служебното си оръжие. Правеше го по навик.

От убийството в Рим извършителите бяха изпратили две снимки – едната в цял ръст на двете голи жертви, а другата – фокусираща се върху ръцете им: лявата на жената и дясната на мъжа.

Вдигна снимката на ръцете и остави пръста си да проследи очертанията на красивата женска длан; усмихна се, когато пръстът му се забави върху белега по рождение на ставата на палеца.

Тя свиреше на пиано, беше експерт по Франц Лист.

Въздъхна дълбоко, остави снимката и взе своя „Глок“. Беше оригинален модел от 1983, който не го беше изоставял от първия ден в отдела преди деветнадесет години. Погали с длан матовата пластмаса на дръжката на пистолета, освободи предпазителя и напъха цевта в устата си. Усети вкус на барут и метал. Затвори очи, стаята бавно се прекатури надясно от прекалено многото „Ризлинг“.

Не, помисли си. Още не. Още не съм готов.

3.

Петък, 11 юни

Стокхолм, Швеция

КАРТИЧКАТА ЛЕЖЕШЕ В ПОЩАТА заедно с покана за турнир по петанк между новинарската и спортната редакция и покана за вечер на дегустиране на вина от културния отдел. Деси Ларшон простена високо и изхвърли известията за безсмислените събития направо в машината за рециклиране на хартия: ако хората се отдаваха малко повече на работата си, вместо да играят с метални топки и да се потупват по гърба, тогава може би този вестник щеше да има бъдеще. При сегашната ситуация тя се съмняваше в това.

Беше напът да отреди същата съдба на картичката, както на играта на топки и гуляя, но се спря и я погледна още веднъж.

Кой в днешно време, всъщност, изпращаше картички? Не беше ли чувал да се говори за дигитално общество? Електронна поща или електронно съобщение?

На картичката се виждаше „ Стурториет“ 2 в Гамла стан 3 , слънцето грееше и небето беше синьо. Хората седяха на пейките и ядяха сладолед, водата от фонтана по средата шумолеше. Две коли стояха пред входа на сградата на борсата: един сааб и едно волво.

Деси обърна картичката.

To be or not to be

in Stockholm

that is the question

We’ll be in touch4

Каква беше тази глупост?

Завъртя картичката и се втренчи отново в изображението, като че то щеше да даде пояснение на загадъчните редове от другата страна. Хората ближеха сладоледи, водата шумолеше. Нито волвото, нито саабът помръдваха.

Прочете пак текста. Той беше написан на ръка с красиви печатни букви.

Хората трябва да си създадат живот, помисли си тя и изхвърли картичката в машината за хартия.