Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

Деси се изправи и се втренчи в огледалото за обратно виждане.

– Червена кола – каза тя.

Джейкъб обърна огледалото към себе си. Червена кола се приближаваше отзад.

– Това е форд – каза той. – С четирима души в купето.

Седяха мълчаливи и разглеждаха пътниците, докато колата премина на път към митницата: две двойки над средна възраст, мъжете отпред, жените отзад.

Деси се обърна към него, поколеба се за миг, но попита:

– Коя беше майката на Кими?

Сега беше негов ред да остави парчето хляб.

– Казва се Люси. Израснахме заедно в Бруклин. Беше певица, блус и джаз, дяволски талантлива. И двамата бяхме на осемнайсет, когато забременя. Когато Кими стана на три месеца, ни напусна.

– Напусна ви? Защо?

Джейкъб сви рамене.

– Друг живот. Дрога, пари, музика... Първите години се срещна с Кими няколко пъти, без да има полза от това. Вече има петнайсет години, откакто не съм я виждал.

– Тя знае ли, че... Кими...

Джейкъб поклати глава.

– Не. Във всеки случай аз не съм є казвал, не знам къде е. Не знам дори дали е жива.

В колата стана много тихо.

Премина зелен фолксваген „Пасат“.

Джейкъб погледна часа. 8,55.

Телефонът на Деси иззвъня. Тя послуша мълчаливо и след това затвори.

– Минали са през Салмис и Вуоно. Две села, които се намират близо до града.

– Другарите на Роберт знаят ли какво вършат?

Деси кимна.

– Колебаят се – каза Джейкъб. – Не знаят какво ги очаква на митницата.

– Търсят да откраднат нова кола – допълни Деси.

109.

СТАНА ДЕВЕТ ЧАСА.

Пътят отвъд голямото кръгово кръстовище се напълни с коли, каравани и камиони. В преследване на убийците граничната територия беше подсилена и всички превозни средства трябваше да минат през митницата, една по-малка сграда вляво.

Джейкъб погледна часовника си.

Девет и половина.

Големи автобуси с туристи започнаха да пристигат на паркинга пред „ИКЕА“. Изглежда, идваха от цяла Арктика, Джейкъб забеляза норвежки, финландски и руски номера.

Скоро ги последва и колоната от леки коли.

– Четвъртък преди деня на лятното слънцестоене – каза Деси. – Това е пикът в седмицата за най-голямо пазаруване в Швеция. Надминава дори коледното.

Джейкъб не отговори.

Той усещаше как скърца със зъби.

Пред входните врати на магазина за мебели се образува опашка.

Джейкъб погледна часовника си.

Десет без три.

Погледна и в огледалото за обратно виждане.

Редица от коли: сини, червени, бели, черни, пълни с пазаруващи северняци.

Притисна ръце към челото си.

Вратите се отвориха.

Хората се стекоха в приличащата на склад сграда.

Джейкъб мислеше, че ще излезе от кожата си.

– Какво, по дяволите, е това? – изрева той. – Къде, мамка му, се бавят?

Деси не отговори.

– Трябва да са минали по друг път – продължи Джейкъб. – Няма да минат през Хапаранда. Шибаният ти братовчед престъпник се е объркал. Може дори тайно да се е споразумял с тях, може би ни е измамил да стоим тук, за да могат те да се измъкнат...

– Престани! – каза Деси тихо.

Той посочи обвиняващо с пръст към нея.

– И ти ли си замесена? Какво?!

– Джейкъб, успокой се, не знаеш какво говориш...

Джейкъб завъртя ключа и двигателят закашля.

– Какво правиш? – попита Деси. – Къде тръгваш?

– Не мога да стоя повече тук. Ще откача...

– Чакай – каза Деси, – чакай, червена кола, идва червена кола, мисля, че е волво...

Джейкъб вдигна глава към огледалото.

Беше волво комби, по-стар модел.

В него седяха двама души.

Рус мъж и тъмнокоса жена.

110.

ВОЛВОТО ЗАПЪЛЗЯ бавно към голямото кръгово кръстовище с дървета по средата.

Джейкъб са включи в трафика и застана съвсем зад тях.

Сърцето му туптеше с такава сила, че му беше трудно да възприеме звуците от действителността наоколо.

Волвото спря вътре в кръстовището и като че шофьорът се поколеба. Опашката пред митницата се простираше пред тях.

– Разбрали са, че не могат да карат по този път – каза Деси. – Не и с тази кола.

Джейкъб извади белезниците от вътрешния джоб на якето си и ги напъха отзад на кръста. След това се наведе и извади глока от кобура на глезена си.

Той усети дишането на Деси.

– Джейкъб, какво смяташ...

В същата секунда волвото рязко зави и се включи отново в движението. Шофьорът пое наляво и се навря покрай кола с каравана и миниван с надпис на кирилица отстрани.

Джейкъб включи на първа и натисна газта с всички сили. В следващия миг обаче трябваше да набие спирачки заради един камион, който вече беше навлязъл наполовина в кръстовището.