Ю Несбьо - Хлебарките

Хари даде знак, че записът може да започне. Нхо влезе, изчете няколко формални встъпителни думи, задължителни за началото на записа, и излезе.

— Вярно ли е, че имате връзка с Хилде Молнес, съпругата на покойния Атле Молнес?

— Какво? — от отсрещната страна на масата в Хари се впиха две подивели ококорени очи.

— Говорих с госпожа Молнес. Предлагам да ми кажете истината.

Последва пауза.

— Да.

— Малко по-високо, ако обичате.

— Да!

— Откога датира връзката?

— Не знам. Отдавна.

— От приема по случай посрещането на посланика преди година и половина?

— Ами…

— Ами?

— Може да се каже.

— Известно ли ви беше, че при евентуална смърт на съпруга ѝ госпожа Молнес ще наследи крупно състояние?

— Състояние ли?

— Неясно ли се изразих?

Бреке издиша поетия въздух като спукана плажна топка.

— Не съм бил в течение. Бях останал с впечатлението, че разполагат със сравнително ограничен капитал.

— Нима? На трети януари сте се срещнали с посланика в кабинета си по повод инвестиция на средства. Това ми е известно от последния ни разговор. Противоречите си.

Нова пауза. Бреке се накани да каже нещо, но се отказа.

— Излъгах — призна накрая той.

— Открива ви се втори шанс да кажете истината.

— Молнес ме посети, за да обсъдим връзката ми с Хилде… с неговата съпруга. Настоя да я прекратим.

— Настояване, в което по принцип няма нищо нелогично, нали?

— Не съм наясно докъде се простират сведенията ви за Атле Молнес — сви рамене Бреке.

— Приемете, че сме в пълно неведение.

— Да го формулираме така: заради сексуалната му ориентация бракът им беше чисто формален.

Бреке вдигна очи. Хари го подкани с кимване да продължи.

— Държеше непременно да спрем да се виждаме с Хилде, но не от ревност. Искането му беше продиктувано от слухове, които — така каза — били плъзнали в Норвегия. Ако връзката ни се разчуела, щяла да подхрани допълнително приказките на злите езици и съответно да злепостави не само него, но и хора на възлови позиции, незаслужили с нищо такова дискредитиране. Опитах се да го поразпитам за подробности, но той не ми обясни нищо повече.

— С какво ви заплаши?

— Да ме е заплашвал ли? Какви ги говорите?

— Едва ли ви е помолил най-любезно да престанете да се срещате с жена, към която, предполагам, изпитвате чувства?

— Напротив. Точно това направи. Дори употреби, струва ми се, точно тази дума.

— Коя?

— Най-любезно. — Бреке преплете пръстите си над масата. — Беше чуден човек. Най-любезно — усмихна се печално той.

— Едва ли чувате често тази дума във вашия бранш, предполагам?

— Както и вие във вашия, нали?

Хари вдигна рязко глава, но в погледа на Бреке не откри провокативна отсянка.

— До какъв консенсус стигнахте?

— До никакъв. Поисках време за размисъл. Какво да му кажа на човека? Той почти се разплака.

— Обмисляли ли сте да прекратите връзката си с Хилде Молнес?

Бреке смръщи вежди, все едно такова нещо изобщо не му е хрумвало.

— Не. За мен… би било много трудно да се разделя с нея.

— Казахте, че след срещата с посланика сте слезли в подземния паркинг, където той бил оставил автомобила си. Желаете ли да промените показанията си?

— Не… — Бреке го изгледа озадачен.

— Прегледахме видеозаписи от въпросната дата между три и петдесет и пет и петнайсет. Колата на посланика не се вижда на паркинга за посетители. Ще промените ли показанията си?

— Защо да ги променям?! — изуми се Бреке. — За бога, човече, слязох от асансьора и видях колата му. Двамата с него със сигурност присъстваме на видеозаписа. Дори разменихме няколко думи, помня добре. После той се качи в колата си, а аз му обещах да не споменавам за нашия разговор пред Хилде.

— Можем да докажем, че това не е вярно. За последен път: ще промените ли показанията си?

— Не!

Хари усети в тона му твърдост, каквато отсъстваше в началото на разпита.

— Какво направихте, след като, както твърдите, сте изпратили посланика до подземния паркинг?

Бреке обясни, че се качил обратно в кабинета си, за да поработи върху няколко текущи аналитични доклада. Останал там горе-долу до полунощ. Прибрал се с такси. Хари го попита дали, докато е бил в кабинета си, някой се е отбил при него или му се е обадил по телефона. Никой не можел да се качи в кабинета му, без да знае кода от картата му — така поясни Бреке, — а колкото до телефонни обаждания, издърпал щепсела на стационарния телефон, за да не смущават работата му. Обикновено само така си осигурявал спокойствие, когато изготвял аналитични доклади.