Ю Несбьо - Хлебарките

— Никой ли не може да ви осигури алиби? Не се ли сещате, например, някой да ви е видял, докато сте се прибирали у дома?

— Бен, охранителят на дома ми. Вероятно ще си спомни. Обикновено винаги забелязва, когато се прибирам късно в костюм.

— Охранител, който ви е видял да се прибирате посред нощ, това ли е всичко?

Бреке заразмишлява напрегнато.

— Да, опасявам се.

— Добре. Оттук нататък ще поемат тайландските колеги. Искаш ли нещо за пиене? Кафе, вода?

— Нищо, благодаря.

Хари се изправи, за да си върви.

— Хари?

Хари се обърна:

— Най-добре се обръщай към мен с Хуле. Или „инспекторе“.

— Слушам. Загазил ли съм? — попита той на норвежки.

Хари присви очи. Бреке представляваше окаяна гледка — отпуснат и обезформен като чувал.

— На твое място щях да се обадя на адвоката веднага.

— Разбирам. Благодаря.

Хари спря на вратата.

— Впрочем, какво стана с обещанието, което си дал на посланика? Спази ли го?

Бреке се усмихна извинително.

— Беше идиотско обещание. Всъщност възнамерявах да споделя с Хилде за нашия разговор. Така де, нямаше как да го премълча. Но когато узнах за смъртта на посланика… както ти казах, той беше голям чудак. Та ме прихвана желание да удържа на думата си. Пък и на практика вече нямаше никакво значение какво сме си говорили.

— Секунда да те включа на високоговорител.

— Ало?

— Чуваме те, Хари. Давай.

Бярне Мьолер, Дагфин Турхюс и началничката на полицията изслушаха телефонния доклад на Хари, без да го прекъсват.

После думата взе Турхюс:

— Значи, в следствения арест имаме норвежец, заподозрян в убийство. Въпросът е: колко време ще успеем да го запазим в тайна?

Шефката на полицията се прокашля:

— Убийството още не е станало медийно достояние. Никой не упражнява натиск върху полицията за бързо разкриване на убиеца. След нашия разговор ще се чуя с колегите в Тайланд. По мое мнение разполагаме с няколко дни спокойствие, особено като отчетем факта, че срещу Бреке нямат друго освен лъжливи показания и предполагаем мотив. Най-вероятно ще се наложи да го пуснат, затова ще предпочетат задържането му да не се разчува.

— Хари, чуваш ли ме? Говори Мьолер. — Разнесе се сферичен шум и Мьолер го изтълкува като потвърждение. — Според теб задържаният виновен ли е, Хари? Той ли го е извършил?

Шумът се усили и Мьолер вдигна слушалката на телефона.

— Какво каза, Хари? Че…? Аха, да. Е, добре, ние тук ще го обсъдим. Ще държим връзка.

Мьолер затвори.

— Какво каза?

— Не знаел.

Хари се прибра в апартамента късно. В „Льо Бушерон“ гъмжеше от народ и той отиде да вечеря в ресторант по „Сой 4“ в Патпонг — улицата на гейовете. Докато ядеше основното блюдо, до масата му се приближи мъж, учтиво предложи да го обслужи ръчно и мигом се оттегли дискретно, когато Хари поклати отрицателно глава.

Хари слезе на петия етаж. Беше пусто, а светлините край басейна — угасени. Изхлузи дрехите си и се хвърли във водата. Тя го пое в разхлаждащите си обятия. Преплува няколко дължини, усети съпротивлението на водата. Рюна му бе обяснила, че всеки басейн е посвоему различен, всяка вода си има свои особености, специфична консистенция, миризма и цвят. Този басейн ухаел на ванилия — така бе казала. Сладък и малко лепкав. Хари вдиша, но усети само дъха на хлор и на Банкок. Отпусна се във водата по гръб и затвори очи. Шумът от дишането под вода му създаде усещането, че се намира затворен в тясно пространство. Отвори очи. В един от апартаментите осветлението угасна. Между звездите бавно се движеше сателит. Мотоциклет със спукано гърне се опитваше да набере скорост. После погледът на Хари пак се върна на апартамента. Преброи етажите още веднъж. Глътна вода. Осветлението бе угаснало в неговия апартамент.

Хари изскочи от басейна за секунди, намъкна панталона си и се огледа за нещо, годно да се използва като оръжие, но уви. Грабна кепчето за отпадъци, опряно до стената, притича няколкото метра до асансьора и натисна копчето. Вратите се плъзнаха настрани, той се качи и усети лек лъх на къри. После някой сякаш отряза секунда от живота му и когато дойде на себе си, лежеше възнак върху студен каменен под. За късмет ударът го бе поразил в челото. Над него обаче се извисяваше грамадна фигура и Хари веднага схвана, че шансовете не са на негова страна. Замахна с кепчето и посече противника си точно над коленете, но леката алуминиева дръжка нанесе минимални поражения. Хари успя да се наведе овреме, избегна първия ритник и се изправи на колене, но вторият шут се заби в рамото му и го прекатури на половин оборот. Гърбът го заболя, ала същевременно активира производството на адреналин и Хари се изправи с мощен рев. На светлината от отворения асансьор видя как тънка плитчица танцува около обръсната глава и в този миг ръка описа мощен замах, удари го над окото и го запрати назад към басейна. Грамадната фигура го последва с ритмично потракване на обувките. Хари успя да парира ляв удар и заби десния си юмрук там, където предполагаше, че се намира лицето на нападателя му. Сякаш удари по гранит. Навлече си по-тежка контузия, отколкото бе нанесъл на противника си. Отстъпи заднишком, завъртя глава настрани, усети въздушната струя, изтикана напред от понесъл се за удар юмрук, и страхът го сграбчи за гърдите. Слепешком посегна към колана си, напипа белезниците, откачи ги и ги надяна на пръстите си. Изчака фигурата да се приближи и осланяйки се на надеждата, че онзи няма да му забие ъперкът, се наведе и нанесе удар, завъртя таза си, после рамото, изнесе тялото си назад и в яростно отчаяние хвърли напред подсилените с железни гривни кокалчета през мрака. Чу как те изхрущяха в плът и кости и нещо поддаде. Дублира удара и усети, че металът се вгризва в кожата му. Между пръстите му потече топла, лепкава кръв — не знаеше негова ли е, или на другия — но вдигна юмрук да удари пак, поизплашен, защото противникът му продължаваше да стои на крака. После чу нисък, хъхрещ смях и сякаш цял вагон с бетон блъсна главата му. Чернилката пред очите му се сгъсти още повече. Хари изгуби напълно ориентация за посоките.