Ю Несбьо - Хлебарките

Джим разказа с много думи и с още повече жестове цялата си одисея в Тайланд. Известно време се пробвал да работи като екскурзовод на американски туристи, но закъсал с разрешителното за пребиваване, после гледал да се спотайва — тогава го издържала тайландската му приятелка. Дошло време другите да се прибират, а той решил да остане. След множество перипетии се сдобил с разрешително за пребиваване, защото му предложили да работи като охрана на паркинг. За сградите, където са офисите на международните компании, им трябвали хора, говорещи английски.

Джим дрънкаше на поразия и накрая се наложи Хари да го прекъсне.

— Само дано тайландският ти колега не разбира английски. — Джим погледна притеснено Нхо. — Онези момчета, на които бутнахме подкупа…

— Спокойно, Джим. Тук сме по друг въпрос. На трети януари, към четири часа, тук е бил паркиран тъмносин мерцедес. Сещаш ли се за такава кола?

Джим се засмя с цяло гърло.

— Ако ме беше питал кое парче на Джими Хендрикс слушах допреди малко, щях да ти отговоря, човече. Но какви коли влизат и излизат от паркинга… — Той разпери ръце.

— На входния пункт изтеглихме от машината билет за паркинга. Не можеш ли да провериш в системата, ако въведеш регистрационния номер или нещо такова?

Джим поклати глава.

— Нямаме толкова съвършена система за проверка. По-голямата част от паркинга е под видеонаблюдение и ако се случи нещо, проверяваме впоследствие.

— Впоследствие ли? Да не искаш да кажеш, че правите видеозапис?

— Точно така.

— Не забелязах при теб да има монитори.

— Защото монитори няма. Паркингът е на шест нива. Не разполагаме с капацитет да наблюдаваме всички нива в реално време. Пък и повечето крадци, като мярнат видеокамера, се стряскат, че ги виждат, и се отказват от намеренията си, нали? Така целта е наполовина постигната. Ако пък някой е толкова тъп да се промъкне и да задигне някой автомобил, имаме кражбата на запис, готова за вас, полицаите.

— Колко време се пазят записите?

— Десет дни. За толкова време повечето хора обикновено откриват дали нещо в колата им липсва. После използваме същите ленти за нови записи.

— Значи имате на запис какво се е случвало в паркинга на трети януари между шестнайсет и седемнайсет часа?

Джим вдигна поглед към календара на стената:

— Много ясно.

Спуснаха се по някакви стълби и влязоха в топло влажно мазе, където Джим включи самотна крушка и отключи една от металните картотеки покрай стената. Видеозаписите стояха чинно подредени по рафтове.

— Ако искате да проверите целия паркинг, предстои ви да изгледате доста записи.

— Достатъчно е да проверим паркинга за гости — поясни Хари.

Охранителят се разтърси из рафтовете. За записите от всяка видеокамера си имаше отделен рафт, а датите бяха отбелязани с молив на гръбчетата на касетите. Той издърпа една.

— Време е за шоу.

Отвори друга картотека, където имаше видеоплейър и монитор, пъхна касетата и след няколко секунди на екрана се появи черно-бяла картина. Хари веднага позна паркинга за гости. Записът явно беше направен с камерата, която беше видял миналия път. В долния ъгъл на екрана се изписваше месецът, денят и часът. Превъртяха записа до 15:50. Не се виждаше никакъв дипломатически автомобил. Почакаха. Все едно гледаха стопиран кадър. Нищо не се променяше.

— Да пуснем записа на забързан каданс — предложи Джими.

Освен дето броячът в ъгъла започна да мени бързо показанията си, разлика не произтече. Часът стана седемнайсет и петнайсет. Две коли профучаха покрай камерата и оставиха мокри следи по цимента. В седемнайсет и четирийсет следите бяха изсъхнали и изчезнали, но от мерцедеса на посланика нямаше и помен. В седемнайсет и петдесет Хари спря записа.

— По наши сведения на паркинга за гости е имало дипломатически автомобил.

— Съжалявам — поклати глава Джим. — Явно информацията ви е погрешна.

— Възможно ли е да е паркирал другаде?

— Възможно е, разбира се. Но пренасочват всички водачи без абонаментно място по пътя покрай тази камера. Щяхме да видим колата.

— Искаме да погледнем още някой запис.

— Готово. Кой да извадя?

Нхо се разрови из джоба си.

— Знаеш ли къде е паркинг-мястото на колата с този регистрационен номер? — попита той и подаде едно листче към Джим. Охранителят го изгледа мнително.

— По дяволите, човече, ти си знаел английски.

— Говорим за червено порше.

— И без да проверявам, ще ви отговоря: никой от работещите тук не кара червено порше. — Джим му върна листчето.