Ю Несбьо - Хлебарките

— Faen! — изпусна на норвежки Хари. Мамка му!

— Какво беше това? — ухили се Джим.

— Норвежка дума, която не искаш да научиш.

Излязоха на слънчева светлина.

— Ще ти намеря страхотен чифт на символична цена — предложи услугите си Джим и посочи слънчевите очила на Хари.

— Благодаря, няма нужда.

— Или ако търсиш нещо друго. — Джим му смигна и се засмя. Вече щракаше с пръсти. Сигурно изгаряше от нетърпение пак да си сложи слушалките. — Ей, полицай! — извика той след тях. Хари се обърна. — Фа-ан!

По целия път до колата чуваха смеха му.

— И така, какво знаем? — попита Лиз и намести краката си върху бюрото.

— Знаем, че Бреке лъже. След срещата си с посланика го бил изпратил до подземния паркинг, където Молнес оставил колата си. Поне така твърди.

— И защо ще лъже точно за това?

— По телефона посланикът иска само потвърждение на уговорката за четири следобед. Посланикът се е явил в кабинета на Бреке. Това е извън всякакво съмнение. Говорихме със секретарката. Тя потвърди също, че двамата са излезли заедно от кабинета, а Бреке се отбил до бюрото ѝ да ѝ даде някои наставления. Запомнила го, защото наближавало седемнайсет часа и тя се канела да си тръгва.

— Добре, че поне някой помни нещо.

— Не знаем обаче какво са правили Бреке и посланикът после.

— Къде е оставил колата си? Не ми се вярва да е рискувал да паркира на улица в тази част на Банкок — усъмни се Лиз.

— Не е изключено да са се уговорили предварително да проведат разговора на друго място и посланикът да е поверил някому да наглежда колата му, докато се качи да вземе Бреке — предположи Нхо.

Рангсан се изкашля и прелисти:

— На място, където гъмжи от апаши, които само чакат някой балама да прояви подобна непредпазливост?

— Съгласна съм — включи се Лиз. — Защо просто не е влязъл в гаража? Там е най-лесното и най-сигурното място за паркиране. Можел е да спре колата си буквално до асансьора.

Кутрето на ръката ѝ се завъртя в ухото, а по лицето ѝ се изписа върховна наслада.

— Питам се и друго: с каква цел сме се хванали да проучваме въпроса с колата?

Хари разпери безпомощно ръце.

— Надявах се да се сдобием със сигурни доказателства, че в пет следобед Бреке е излязъл от кабинета си заедно с посланика и двамата са потеглили с дипломатическия автомобил. Разчитах видеозаписите да покажат, че поршето на Бреке е престояло през нощта в паркинга. Бреке обаче не ходи на работа с личния си автомобил. Това не го съобразих.

— Дай засега да оставим тази история с колите — предложи Лиз. — Знаем със сигурност едно: Бреке лъже. Как ще процедираме при това положение?

Тя чукна с пръст по вестника на Рангсан.

— Ще проверим алибитата — чу се отзад.

Реакциите на хората при арест са колкото различни, толкова и непредсказуеми.

Повечето разновидности бяха известни на Хари. Затова не се изненада кой знае колко, когато видя как хваналото слънчев тен лице на Йенс Бреке се покри със сив слой, а очите му започнаха да блуждаят неспокойно като на подгонено животно. При подобни стресови ситуации езикът на тялото се променя и дори шит по поръчка костюм „Армани“ вече не стои толкова добре. Бреке държеше главата си вдигната, но в осанката му се появи нещо сгърчено, все едно се беше смалил.

Всъщност не го арестуваха, а го откараха на разпит, но за човек, който никога през живота си не е бил принудително отвеждан от двама въоръжени полицаи, без да го питат дали моментът е удобен, разликата беше чисто теоретична. Когато видя Бреке в залата за разпит, Хари намери за абсурдна мисълта човекът пред него да е способен да извърши хладнокръвно убийство с нож. Но той и преди се бе заблуждавал по външния вид на задържаните.

— Ще се наложи да проведем разпита на английски — подхвана Хари и седна срещу Бреке. — Разговорът ни ще се записва. — Той посочи микрофона.

— Добре. — Бреке направи опит да се усмихне. Сякаш някой опъна ъглите на устата му с железни куки.

— С много увещания успях да издействам аз да проведа разпита. Понеже ще се записва, по правилник трябва да го проведе представител на тайландската полиция, но началникът на полицията направи компромис, защото си норвежки поданик.

— Благодаря.

— Не знам дали има за какво. Нали те уведомиха за правото ти да се свържеш с адвокат?

— Да.

Хари понечи да попита защо Бреке не се е възползвал от предложението, но се отказа. Защо да му дава повод да преосмисли решението си? Съдейки по досегашните му сведения за тайландската правораздавателна система, тя беше почти идентична с норвежката. Затова нямаше основания да си мисли, че тукашните адвокати са кой знае колко по-различни от норвежките. А ако действително не бяха, най-напред щяха да затворят устата на клиента си. Щом процедурата за изчитане на правата беше спазена, значи оставаше само да стартира разпита.