Ю Несбьо - Хлебарките

От първия разговор с Тоние Виг не останала с впечатление причината за смъртта вече да е установена. На следващия ден съветничката на посланика я уведомила, че съпругът ѝ е бил убит, но от Осло разпоредили абсолютно всички да запазят пълно мълчание. Заповедта се отнасяла и за Хилде Молнес, без да е служителка на дипломатическата мисия, защото за всички норвежки граждани важала забраната да разпространяват информация, когато въпросът опира до „националните интереси“. Последното тя изрече с горчива насмешка и вдигна чаша за наздравица.

Хари само кимаше и си водеше записки. Попита я сигурна ли е, че съпругът ѝ не си е оставил мобилния вкъщи. Хилде Молнес потвърди. Воден от внезапно хрумване, Хари се поинтересува каква марка е бил телефонът му.

— Финландска — отговори тя.

Не можела да му помогне с имена на лица, евентуално заинтересовани от смъртта на посланика.

Хари почукваше с молива по бележника си.

— Вашият съпруг обичаше ли децата?

— И то много! — съвсем спонтанно отвърна Хилде Молнес и за пръв път Хари долови потреперване в гласа ѝ. — Атле беше най-добрият баща на света. Само да знаете колко беше грижовен.

Хари сведе поглед към бележника си. Нищо в погледа ѝ не подсказа да е схванала подтекста във въпроса му. Тя тънеше в пълно неведение — беше почти убеден Хари. Уви, на него се падаше нелекият жребий да направи следващата крачка и да я попита в прав текст в течение ли е, че посланикът притежава детско порно.

Хари прокара длан по лицето си. Навярно така се чувства и хирургът със скалпел в ръка, когато не се решава да направи първия разрез. Дявол да го вземе, никога ли няма да се отърве от тази своя скапана мекушавост? Тя му пречеше, защото го обземаше всеки път при необходимостта да поднесе неприятна вест, да подложи невинни хора на страдание, разобличавайки мрачните тайни на любимите им хора, подробности, които нито са го молили да им разкрива, нито заслужават да им бъдат запратени право в лицето.

Хилде Молнес го изпревари:

— Толкова обичаше децата, че обмисляхме да осиновим момиченце — в очите ѝ избиха сълзи. — Изстрадало детенце от Бирма. В посолството все внимават и казват Мианмар, за да не засегнат някого, но аз съм възрастна и предпочитам Бирма.

Тя се засмя сухо през сълзи и се взе в ръце. Хари отмести поглед. Червено колибри пърхаше беззвучно във въздуха пред една орхидея подобно на миниатюрен макетен хеликоптер.

„Работата е ясна — заключи той. — Тя не знае нищо.“ Ако впоследствие нейните сведения за сексуалните влечения на съпруга ѝ се окажеха от съществено значение, Хари щеше да повдигне въпроса. В противен случай щеше да ѝ спести шокиращите разкрития.

Хари я попита от колко време се познават с мъжа ѝ и — без да е поискал повече подробности — Хилде Молнес пространно описа как се запознали, когато Атле, новоизлюпен политолог и ерген, се прибрал за коледна ваканция в Йорща. Семейството му било много богато, притежавало две фабрики за мебели, младият наследник бил изгодна партия за всяко младо момиче в селото и, съвсем естествено, конкуренция изобщо не липсвала.

— Аз бях Хилде Меле от най-обикновено семейство, но бях най-хубавата — каза тя със същия сух смях. Внезапно по лицето ѝ се изписа болка и тя бързо допря чашата до устните си.

Без каквито и да било затруднения Хари си представи каква младичка красавица е била днешната вдовица.

Особено му помогна фактът, че образът във въображението му се материализира до отворената плъзгаща се врата към градината.

— Рюна, миличка, ето те и теб! Този млад господин се казва Хари Хуле и е норвежки детектив. Ще помогне да открият какво се е случило с татко.

Дъщерята едва-едва ги удостои с поглед и без да отговори, се насочи към басейна. Имаше тъмната коса и тъмните очи на майка си. Съдейки по дългокракото ѝ слабо тяло в плътно прилепнал бански, Хари предположи, че е на около седемнайсет. Или просто го бе прочел в доклада, предоставен му, преди да тръгне насам. Вече не си спомняше.

Рюна щеше да е съвършена красавица като майка си, ако не беше една малка подробност, за която в доклада не се споменаваше нищо. Девойката мина от другата страна на басейна, направи три бавни, грациозни крачки към дъската за отскок, после събра крака и полетя над водата. В същия миг в стомаха на Хари заседна буца. Щръкналият от дясното ѝ рамо тънък чукан придаваше на тялото чудновата асиметрична форма — все едно самолет с отчупено крило — докато то се превърташе в салто с винт. Тялото ѝ проряза зелената вода, чу се само леко шляпване и тя потъна. На повърхността изплуваха мехурчета.