Ю Несбьо - Хлебарките

— Повече хора, отколкото допускаш — преведе Кръмли.

— Само преди две години в Банкок почти нямаше проститутка, която да знае какво е ХИВ — обясни Нхо. — Сега обаче повечето носят у себе си презервативи.

— Добре, но ако бях семеен, при това баща на две деца като Молнес, щях да разчитам на собствени, за по-сигурно.

— Ако аз бях семеен и баща, нямаше да ходя при… — изсумтя Сунторн.

— Проститутка — преведе Кръмли.

— Е, нямаше, разбира се. — Хари потупа дискретно молива си о подлакътника на стола.

— Какво друго те смущава, Хуле?

— Парите.

— Защо?

— Имал е само петстотин бата, тоест около десет американски долара. А е избрал жена, която струва хиляда и петстотин бата.

Мълчание.

— Имаш право — обади се Кръмли. — Но какво пречи момичето да си е прибрало хонорара и чак после да е вдигнало тревога, че е открило клиента мъртъв?

— Тоест, да го е ограбила?

— Е, чак ограбила… Все пак е спазила своята част от уговорката.

Хари кимна в знак на съгласие.

— Възможно е. Кога можем да говорим с нея?

— Следобед. — Кръмли се облегна. — Ако няма друго, колеги, ще ви помоля да напуснете кабинета ми.

Нямаше.

По препоръка на Нхо Хари си предвиди четирийсет и пет минути до посолството. В блъсканицата в асансьора надолу чу познат глас:

— Сетих се! Сетих се! Солскяер! Солскяер!

Хари извъртя глава и се усмихна утвърдително. Аха! Сулшер. Уле Гюнар Сулшер 6 6 Уле Гюнар Солскяер (на норвежки: Ole Gunnar Solskjær, Уле Гюнар Сулшер (uːlə ɡʉnːɑr suːlʃæːr)), разпространена е транслитерация без отчитане на произношението на норвежки език. Норвежки футболен треньор, мениджър на Кардиф Сити, и бивш футболист, който е играл 11 години за английския Манчестър Юнайтед. — Б.р. .

Ето кой бил, значи, най-прочутият норвежец. Футболист, влизащ като резерва на титулярния нападател в отбор от английски индустриален град, сложи в малкия си джоб всички норвежки пътешественици откриватели, художници и писатели. Хари се позамисли по-задълбочено и установи, че славата на Сулшер по света май действително надминава славата на кой да е друг именит норвежец.

На осемнайсетия етаж, зад дъбова врата и две шлюзови кабини, Хари откри метална табелка с норвежкия хералдически лъв. В челото на служителката на регистратурата, прелестна млада тайландка с малка уста, още по-малък нос и кадифенокафяви очи върху кръглото личице, се вряза дълбока бръчка, докато разглеждаше личната му карта. Вдигна слушалката, прошепна три срички и затвори.

— Кабинетът на госпожица Виг е вторият вдясно, сър — упъти го тя с толкова лъчезарна усмивка, че Хари почти се влюби.

— Влез! — извика женски глас, след като той почука.

Вътре Тоние Виг седеше наведена над масивно бюро от тиково дърво, явно заета със служебни писания. Повдигна поглед, усмихна се леко, измъкна грациозно от стола дългото си слабо тяло, облечено в бял копринен костюм, и се приближи до Хари с протегната ръка.

Тоние Виг представляваше пълната противоположност на секретарката. Върху продълговатото ѝ лице носът, устата и очите се бореха за място и, изглежда, носът засега успяваше да удържи надмощие. Приличаше на кореноплоден зеленчук, но поне бе извоювал някакво, макар и минимално пространство между големите, тежко гримирани очи. Не разбирайте, че госпожица Виг беше грозна. Някои мъже дори биха определили лицето ѝ като пример за класическа красота.

— Чудесно е най-после да сте тук, господин инспекторе. Жалко само, че идвате по такъв тъжен повод.

Хари едва успя да докосне кокалестите ѝ пръсти и тя мигом си отдръпна ръката.

Тоние Виг се осведоми любезно дали всичко е наред с квартирата на Хари и го окуражи да не се колебае да се обърне към нея или към посолството, ако му е нужно съдействие.

— Искаме възможно най-скоро да оставим този случай зад гърба си. — Тя потърка предпазливо носа си, за да не размаже грима.

— Разбирам.

— Преживяхме тежки дни, но — колкото и брутално да прозвучи — животът продължава. Някои си мислят, че ние, дипломатическите служители, само се мотаем по коктейли и си гледаме кефа, но, от мен да го знаете, това е пълна заблуда. В момента осмина норвежци са в тайландски болници, а шест — в затвора. Четирима от тях за притежание на наркотици. От „Ве Ге“ ми звънят всеки ден. Отгоре на всичко една от задържаните е и бременна. Миналия месец в Патая загина наш сънародник — паднал от прозорец. Втори такъв случай за тази година. Разправии, колкото щеш — поклати обезсърчено глава тя. — Пияни моряци и трафиканти на хероин. Виждали ли сте тукашните затвори? Ужасяващи са. А ако някой наш сънародник си изгуби паспорта, да не мислите, че има пътна застраховка или пари за билет до Осло? Нищо подобно. Всичко това пада върху нашите плещи. Затова, както разбирате, е важно да подновим нормалния ход на дейността си.