Ю Несбьо - Хлебарките

— Едва ли… — започна Хари, но старши инспекторката вече беше паркирала. Страничните огледала на автомобилите от двете ѝ страни още се тресяха. — Сега как ще слезем?

— Прекалената тревожност не е препоръчителна, детектив.

Кръмли се набра с две ръце, измъкна се през страничния прозорец, стъпи върху предното стъкло и скочи пред джипа. С малко повече усилия Хари успя да повтори упражнението.

— С времето ще се ошлайфаш. — Кръмли тръгна. — Банкок е тесничък.

— А радиото? — Хари се обърна към примамливо отворените прозорци. — Дали ще го заварим в колата, когато се върнем?

— Абсолютно сигурно. — Кръмли показа служебната си значка на охранителя, който изпъна снага по войнишки.

— По ножа няма отпечатъци. — Старши инспекторката премлясна доволно.

Салатата със зелена папая „сом-там“ не беше толкова гадна на вкус, колкото се опасяваше Хари. Всъщност се оказа дори вкусна. И люта.

Кръмли шумно изсърба пяната от бирата си. Хари огледа другите посетители, но никой не обръщаше внимание на трапезните ѝ обноски — вероятно защото я заглушаваше струнен оркестър, изпълняващ полка на подиума в дъното на ресторанта. Музиката на свой ред се губеше в грохота от уличното движение. Хари реши да изпие две бири и точка. На път към квартирата ще си купи стек.

— А орнаментите по ножа? Какво извлече от тях?

— Нхо допуска, че ножът е от север, от планинските племена в провинция Чианг Рай или от околностите. По ножа има характерна за тази област инкрустация с цветни парченца стъкло. Нхо не е сигурен, но при всички случаи такъв нож не може да се купи от тукашните магазини. Затова утре ще го изпратим на професор изкуствовед към музея „Бенчамабопит“. Той е най-голямото светило, що се отнася до старинни ножове.

Лиз махна, сервитьорът се приближи и им наля още димяща супа от кокосово мляко.

— Внимавай с малките бели парченца. И с червените — направо ще те изгорят — посочи с лъжицата Лиз. — Впрочем и зелените си ги бива.

Хари се взираше недоверчиво в разноцветните ивички, които плуваха в купата му.

— Тук има ли нещо, което мога да ям?

— Корените от галангал стават.

— Изградили ли сте някакви версии? — високо попита той, за да надвика сърбането ѝ.

— За убиеца ли? Много ясно. И то няколко. Версия номер едно: била е проститутката. Номер две: бил е съдържателят на мотела. Три: действали са в комбина. Засега аз подкрепям последната версия.

— И с какъв мотив са действали?

— Кражба.

— В портфейла на Молнес са открити петстотин бата.

— Ако още на рецепцията си е разтворил портфейла и нашият приятел Уанг Ли е видял пачката вътре — а това е доста вероятно — изкушението вероятно е станало твърде голямо. Откъде да знае, че мъжът е дипломат и ще се вдигне толкова голям шум?

— И как са действали?

Кръмли вдигна вилицата нагоре и се наведе ентусиазирано напред.

— Изчакват посланикът да влезе в стаята. После чукат и когато се обръща гърбом, го намушкват. Молнес пада по лице върху леглото, опоскват му портфейла, но оставят петстотин бата, за да не прилича на обир. Изчакват три часа и звънят в полицията. Уанг сигурно има някой и друг приятел в системата, който да се погрижи случаят да бъде потулен. Няма мотив, няма заподозрени, кой не иска да замете под килима случай със замесена проститутка. Приключват го и започват следващия.

Изведнъж очите на Хари изпъкнаха от орбитите. Той мигом грабна халбата с бира и я надигна.

— От червените ли улучи? — усмихна се Кръмли.

Хари си пое дъх.

— Теорията ти си я бива, старши инспекторе, но според мен грешиш — изрече задавено той.

— И защо? — смръщи чело тя.

— Най-напред да уточним единодушни ли сме, че е невъзможно проститутката да е извършила убийството без съучастието на Уанг?

— Да видим… — размисли се Кръмли. — Уанг не е замесен. Това е само предположение. Тогава би следвало да казва истината. Значи, проститутката е убила Молнес не по-рано от единайсет и половина — тогава е влязла в стаята му. Патоанатомът обаче установи, че посланикът е издъхнал не по-късно от десет. Съгласна съм, Хуле. Проститутката не е действала соло.

Двойката на съседната маса започна упорито да зяпа Кръмли.

— Дотук добре. Нататък. Ти тръгваш от презумпцията, че към момента на убийството Уанг не е знаел що за човек е Молнес. Иначе не би му посегнал, защото смъртта на посланик ще предизвика по-голяма олелия от смъртта на обикновен турист. Нали така разсъждаваш?

— Да…