Ю Несбьо - Хлебарките

— Какво има вътре? — поинтересува се Хари.

— Заключен е — отвърна Кръмли. — Формално погледнато, куфарът е неприкосновен, защото е собственост на дипломатическо представителство и по тази причина не попада под наша юрисдикция. Затова не сме се опитвали да го отваряме. Но сега, в присъствието на представител на Кралство Норвегия, вероятно имаме право да…

— Прощавайте, аз нямам дипломатически ранг — прекъсна я Хари, измъкна куфара от багажника и го остави на двора. — Виждам обаче, че куфарът не се намира на норвежка територия, и затова предлагам да го отворите, докато аз поговоря със собственика на мотела.

Хари прекоси вътрешния двор с бавни крачки. След полета краката му бяха отекли. Под ризата му се търкулна капка пот. Умираше от жажда, но иначе се наслаждаваше на новото предизвикателство. Отдавна не беше разследвал престъпление. Забеляза, че и буквата „m“ е угаснала.

„Уанг Ли, мениджър“ — пишеше на визитката, която човекът зад рецепцията подаде на Хари с очевидното намерение да му намекне да се върне в друг ден. Очите на кокалестия мъж в риза на цветя бяха силно подпухнали по краищата и в момента той явно нямаше желание да се занимава с Хари. Разлистваше купчина документи и изсумтя, когато вдигна глава и видя, че посетителят не си е тръгнал.

— Вие сте зает човек, виждам — подхвана Хари, — затова ви предлагам да не се бавим. Най-важното е да се разбираме. Аз съм чужденец, а вие тайландец, но…

— Не съм тайландец, а китаец — изсумтя мъжът.

— Значи и вие сте чужденец в страната. Та идеята ми беше…

Иззад рецепцията се чуха няколко звука, най-вероятно ехиден смях. Собственикът на мотела беше отворил уста и извадил на показ оредели зъби, нашарени с кафяви петна.

— Не съм чужденец. Китаец съм. Благодарение на нас Тайланд функционира. Без китайците няма бизнес.

— Супер. Щом сте бизнесмен, ще ви отправя бизнес предложение. И така, вие въртите публичен дом. Прелиствайте си колкото щете книжата, но фактите са си факти.

— Тук няма проститутки — поклати глава китаецът. — Това е мотел. Давам стаи под наем.

— Успокойте се, интересува ме само убийството. Не е моя работа да закопчавам сводници. Освен, разбира се, ако не реша да си създам допълнително работа. Затова — както казах — ви отправям бизнес предложение. В Тайланд никой не ви закача просто защото бъка от такива като вас. Сигнал, че се занимавате със сводничество, също не би бил достатъчен да ви арестуват. Бутвате на когото трябва едно рушветче в кафяв плик и си осигурявате спокойствие. Затова не се боите много-много от нас.

Собственикът отново поклати глава.

— Не давам подкупи. Това е незаконно.

Хари се усмихна.

— При последната ми справка по темата Тайланд заемаше трето място в световната класация за най-корумпираните държави. Не ме правете на глупак, ако обичате.

Хари внимаваше да не повишава глас. Заплахите въздействат най-силно, когато са отправени с равен тон.

— Вашият — а и моят — проблем е, че мъртвецът, открит в една от тукашните стаи, е дипломат от моята страна. Ако докладвам, че е починал в бардак, изведнъж случаят ще добие политически характер и вашите дружки в полицията няма да могат да ви помогнат. Властите ще се почувстват принудени да затворят това място и да ви хвърлят в затвора. В знак на добра воля и за да покажат, че в тази страна цари върховенство на закона, нали?

По безизразното азиатско лице не беше възможно да прецени дали е улучил невралгична точка.

— От друга страна, може да реша да докладвам, че мотелът е просто случайно избран терен за срещата, уредена от проститутката без ничие посредничество.

Китаецът гледаше Хари. Премига, стискайки и двете си очи, сякаш нещо ги бе напрашило. После се обърна, отмести настрани едно килимче, закриващо врата, и даде знак на Хари да го последва в малка стая с маса и два стола. Китаецът го подкани с жест да седне. Постави пред него чаша и му наля чай от кана. От натрапчивия аромат на мента очите на Хари го засмъдяха.

— Докато трупът е тук, момичетата не искат да работят. Кога ще го махнете?

„Бизнесмените са си бизнесмени навсякъде по света“ — помисли си Хуле и запали цигара.

— Зависи колко бързо ще си изясним какво се е случило.

— Мъжът пристигна към девет вечерта и поиска стая. Прегледа менюто и избра Дим. Първо щял да си почине, а после — да се обади и да я повика. Предупредих го, че ще трябва да си плати за целия престой пълната почасова тарифа. Той не възрази и му дадох ключа.