Ю Несбьо - Хлебарките

Въпреки всички мерки мухите бяха издържали и когато двамата млади тайландски полицаи внимателно обърнаха тялото по гръб, оттам излетя цял рояк. Изцъкленият поглед на Атле Молнес бе насочен надолу, към бомбетата на обувките му марка „Еко“. Младежкият перчем, изсветлял от слънцето и преметнат над челото, отнемаше доста от неговите петдесет и две години и придаваше все още жизнен вид на покойника.

— Съпруга и дъщеря в юношеска възраст — подхвана Хари. — Не са ли дошли да го видят?

— Не. Осведомихме норвежкото посолство и оттам се ангажираха да съобщят на семейството му. Засега в стаята допускаме само компетентните органи.

— Дойде ли представител на посолството?

— Съветничката на посланика. Не си спомням името ѝ…

— Тоние Виг?

— Същата. В началото го раздаваше много курназ, ама като го обърнахме да го идентифицира, запя друга песен.

Хари огледа посланика. Дали приживе е бил хубавец? Мъж, който — ако човек се абстрахира от кошмарния костюм и поотпуснатото шкембе, би ускорил пулса на една млада съветничка? Загарялата от слънцето кожа бе добила пепеляв оттенък, а между устните се подаваше посинял език.

Хари седна на един стол и се огледа. След настъпването на смъртта тялото се променя до неузнаваемост. Беше виждал достатъчно мъртъвци, за да знае, че колкото и да се взираш в тях, трудно ще извлечеш нещо съществено. Тайните, които поведението на Молнес би могло да разкрие приживе, той вече бе отнесъл със себе си в небитието. От него бе останала само празна, осиротяла обвивка.

Хари приплъзна стола към леглото. Двамата млади полицаи се надвесиха над него.

— Какво виждаш? — попита Кръмли.

— Норвежки коцкар, по стечение на обстоятелствата посланик; наша грижа е да запазим репутацията му, за да не пострадат кралят и страната ни.

Лиз вдигна изненадано очи и го изгледа изпитателно.

— И най-добрият климатик не е в състояние да притъпи вонята — отбеляза Хари. — Но това е мой проблем. Що се отнася до този приятел… — Хари опипа челюстта на мъртвия — вече се е вкочанил. Вкочаняването обаче е започнало да отшумява; нормално е след два дни. Езикът му е син, но ножът предполага смърт от прободна рана, а не от удушаване. Да се провери.

— Проверено е — отвърна Кръмли. — Посланикът е пил червено вино.

Хари промърмори нещо.

— Посланикът е излязъл от кабинета си в осем и половина сутринта, а жената го е намерила почти в единайсет вечерта — продължи Кръмли. — Благодарение на тези сведения патоанатомът успя да стесни времевия пояс. Според него смъртта е настъпила между четири следобед и десет вечерта.

— На това стесняване ли му казваш? От четири до десет има цели шест часа!

— Правилно, детективе. Точно толкова са. — Кръмли скръсти ръце.

— В Осло, при труп, открит броени часове след настъпването на смъртта, определяме интервала с точност до двайсет минути.

— Защото живеете на Северния полюс. Тук, при трийсет и пет градусова жега, температурата на тялото спада съвсем незначително. Затова за ориентир се взема степента на трупно вкочаняване, а тогава резултатът неминуемо е приблизителен.

— А послесмъртните петна? Появяват се около три часа след настъпването на смъртта.

— И тук обстоятелствата не работят в наша полза. Както виждаш, посланикът е обичал да се пече на слънце. Затова петната не личат.

Хари прокара показалец по разпорения от ножа плат. Върху нокътя му се наслои белезникава субстанция с текстурата на вазелин.

— Какво е това?

— Оръжието е било натрито със смазка. Изпратихме проби за анализ.

Хари бързо прерови джобовете и извади протрит кафяв портфейл. Вътре намери банкнота от петстотин бата, дипломатически паспорт и снимка на усмихнато момиченце в легло, което приличаше на болнично.

— Какво друго открихте у него?

— Нищо. — Кръмли си свали шапката и разгони мухите с нея. — Проверихме какви вещи е носел и ги оставихме по местата им.

Хари разкопча колана на мъртвеца, смъкна панталоните и пак го обърна по корем. После съблече сакото и ризата.

— Погледни. Част от кръвта се е стекла по гърба му — Хари надигна ластика на боксерките. — И между бузите на дупето му. Следователно едва ли е бил прободен легнал; по-скоро е бил изправен. По височината, на която ножът е проникнал в тялото му, и по ъгъла, под който е влязъл, можем да определим приблизителния ръст на убиеца.

— Но само при условие, че убиецът и жертвата са се намирали на едно и също равнище спрямо пода — уточни Кръмли. — Ако посланикът е бил намушкан лежешком, е логично кръвта да се стече надолу, докато убиецът го е влачил до леглото.