Ю Несбьо - Хлебарките

— Лиз Кръмли, старши инспектор в отдел „Убийства“ — представи я началникът.

— Минаваш за гениален следовател, Хари — изрече тя на американски английски и застана пред него с ръце на кръста.

— Е, чак гениален…

— Какво пък? Все трябва да имаш някакви качества, щом те пращат по половината земно кълбо, не мислиш ли?

— Сигурно.

Хари притвори очи. В момента най-малко от всичко му трябваше хиперактивна колежка.

— Дошъл съм да помагам. Ако мога — той се усмихна насила.

— Ами тогава първо вземи да изтрезнееш.

Началникът се разсмя високо и тънкогласо зад гърба ѝ.

— Такива са си тайландците — оповести на всеослушание Кръмли, все едно Хари изобщо не беше там. — Правят какво ли не само и само никой да не се почувства неудобно. В момента шефът се опитва да пожали достойнството ти — като се преструва, че се шегувам. Аз обаче ни най-малко не се шегувам. Нося отговорност за отдел „Убийства“ и ако нещо не ми допадне, си казвам. В тази страна това се смята за лошо възпитание, но аз го правя от десет години.

Хари затвори очи.

— Като те гледам как ти пламна физиономията, явно си се почувствал неловко, Хари, но сигурно ще ме разбереш: почерпени полицаи не ми вършат работа. Прибери се и утре ела пак. Ще намеря кой да те закара.

Хари поклати глава и си прочисти гърлото:

— Имам аерофобия.

— Моля?

— Страхувам се да летя. Джинът с тоник ми помага. Зачервил съм се, защото джинът е започнал да се изпарява през порите ми.

Лиз Кръмли го изгледа продължително. После се почеса по голата глава.

— Кофти си се подредил, детективе. Как си с часовата разлика?

— Свеж като репичка.

— Чудесно. Тогава само ще се отбием до квартирата ти на път към местопрестъплението.

Апартаментът, осигурен от посолството за Хари, се намираше в „Ривър Гардън“, модерен жилищен комплекс точно срещу хотел „Шангри Ла“. Беше съвсем маломерен и спартански обзаведен, но имаше баня, вентилатор до леглото и изглед към кафявите води на река Чао Прая. Дълги, тесни пироги кръстосваха надлъж и шир и хвърляха разпенена мръсна вода зад перките си, прикрепени с дълги пръти. На отсрещния бряг на реката, над безразборно струпани една до друга бели тухлени къщи, се извисяваха новопостроени хотели и административно-търговски сгради. Беше трудно да си създадеш впечатление колко голям е градът, защото в далечината той се губеше в жълто-кафяв смог, но Хари предполагаше, че е много голям. Огромен. Бутна единия прозорец и оттам нахлу невъобразима врява. Ушите му се бяха отпушили в асансьора и чак сега чу колко оглушителен е шумът в този град. Колата на Кръмли приличаше на кибритена кутийка до тротоара в ниското. Хари отвори тенекиено цилиндърче топла бира, купено в самолета, и със задоволство установи, че „Сингха“ не е гадна като норвежката бира. Оставащата част от деня изведнъж му се видя по-поносима.

Лиз Кръмли скочи върху клаксона — без грам преувеличение. Затисна целия волан на огромния джип тойота с гърдите си и той нададе неистов вой.

— В Тайланд не е прието да бибиткаш така — засмя се тя. — Пък и няма смисъл. Колкото и да надуваш тромбата, никой не ти прави път. Свързано е с будистките ценности. Аз обаче не успявам да се сдържа. Майната му! Аз съм от Тексас, устроена съм по-различно от тях.

Лиз Кръмли отново натисна клаксона, а шофьорите наоколо демонстративно погледнаха в друга посока.

— Значи, още лежи в мотелската стая? — попита Хари и потисна прозявката си.

— Да — по височайше разпореждане. Обикновено караме по бързата процедура: незабавна аутопсия и кремация веднага на следващия ден. Държаха обаче да разгледаш обстановката в непокътнат вид. Не ме питай защо.

— Защото съм гениален детектив, забрави ли?

Тя го стрелна с крайчеца на окото си, свърна рязко вдясно, за да се пъхне в отворила се пролука, и натисна газта.

— Не се надувай, готин. Не си мисли, че тайландците ще те сметнат за невероятен пич само защото си фаранг. По-скоро обратното.

— Какво ще рече фаранг?

— Светлокож. Гринго. Полупренебрежително, полунеутрално — зависи как избереш да го тълкуваш. Само имай предвид, че тайландците нямат проблеми със самочувствието — колкото и учтиво да се държат. За твой късмет днес ще работим с двама млади полицаи, които сигурно ще впечатлиш. Поне се надявам да успееш; за твое добро е. Издъниш ли се, по-нататъшната съвместна работа с нашия отдел може да се закучи.

— Леле… А аз останах с впечатлението, че ти командваш парада.