Ю Несбьо - Хлебарките

— Високопоставени клечки. Няма да им мигне окото да ми разгонят фамилията, ако не им играя по свирката.

— А аз какво ще получа, ако се съглася да се жертвам?

Мьолер смръщи вежди, но дори свъсено, младежкото му лице не изглеждаше никак мрачно.

— Какво ще получиш ли? Заплатата си, как какво! Какво щял да получи , виж го ти него!

— Нека проверим дали съм схванал правилно, шефе. Хората, за които говориш, мислят, че онзи Хуле, дето миналата година разплете убийството в Сидни, ще да е голяма работа, а от теб искат да ме убедиш да поема техния случай. Греша ли?

— Хари, мери си приказките.

— Не греша. И вчера не сбърках, когато видях мутрата на Валер. Затова премислих и ето какво ще ти предложа. Аз съм добро момче, ще поема случая и след като го приключа, ще ми зачислиш двама следователи на пълен работен ден за два месеца и ще ми осигуриш пълен достъп до всички електронни регистри.

— Какви ги дрънкаш? С каква цел?

— Знаеш отлично.

— Ако пак ми извиваш ръцете за изнасилвача на сестра ти, ще се наложи да ти откажа, Хари. Съжалявам. Нали си спомняш, че прекратиха делото.

— Спомням си, шефе. Спомням си какво пишеше в мотивировката: сестра ми страдала от синдрома на Даун и не било изключено да си е измислила престъплението, за да си намери оправдание как е забременяла при случаен секс. И без да ми припомняш, помня всичко в подробности.

— Нямаше никакви веществени…

— Възнамерявала е да го скрие. За бога, докато бях в апартамента ѝ в Согн, съвсем случайно в коша за пране в банята забелязах неин сутиен, подгизнал от кръв. Едва я накарах да ми покаже гърдите си. Беше ѝ порязал зърното. Кървяла е повече от седмица. Сьос си мисли, че всички са като нея, и когато някакъв костюмар я почерпил с обяд и я поканил да гледат филм в хотелската му стая, тя останала очарована от добрината му. Дори да помнеше номера на стаята, разбрах твърде късно: стаята вече е била чистена и мита поне двайсет пъти, а чаршафите — многократно подменени. В такива случаи не се откриват почти никакви веществени следи.

— Никоя от камериерките не помни да е сменяла окървавени чаршафи…

— Работил съм в хотел, Мьолер. Няма да повярваш колко окървавени чаршафа минават през ръцете на персонала в рамките на две-три седмици. Оставаш с впечатлението, че хората кървят под път и над път.

Мьолер поклати енергично глава.

— Съжалявам, Хари. Дадох ти възможност да докажеш тезата си.

— Не беше достатъчно, шефе. Не беше достатъчно.

— На теб и десет години няма да ти стигнат. Но все някъде човек трябва да тегли чертата. С наличните ресурси…

— Развържи ми ръцете. Искам само един месец.

Мьолер вдигна неочаквано глава и примижа с едното си око. Хари разбра, че е разкрит.

— Шмекер такъв! През цялото време си искал да поемеш задачата, нали? Но първо гледаше да ми измъкнеш нещо в замяна, а?

Хари издаде напред долната си устна и поклати глава. Мьолер се загледа през прозореца. После въздъхна.

— Добре, Хари. Ще видя какво мога да издействам. Но оплескаш ли нещата, ще се наложи да взема решение, което — знам — немалко колеги от управлението смятат за доста закъсняло. Досещаш се какво намеквам, нали?

— Ще ме изриташ като мръсно псе, разбрах. Какво се иска от мен?

— Дано летният ти костюм е минал наскоро през химическо и дано помниш къде държиш международния си паспорт. Защото самолетът ти излита след дванайсет часа и заминаваш надалече.

— Колкото по-далече, толкова по-добре, шефе.

Хари седеше на един стол до вратата в тесния апартамент, отпуснат по социални показатели. Сестра му, сгушена до прозореца, гледаше снежните парцали под светлия конус от улична лампа. Подсмръкна няколко пъти. Понеже се бе обърнала с гръб към него, Хари не можеше да прецени дали е от наскоро лепнатата настинка, или от мъка заради предстоящото сбогуване. Сьос живееше тук от две години и се справяше прилично. Веднага след изнасилването и аборта Хари си взе малко дрехи и несесер с тоалетни принадлежности и се нанесе при нея, но само няколко дни по-късно тя го помоли да си върви. Била голямо момиче.

— Ще се прибера съвсем скоро, Сьос.

— Кога?

Намираше се толкова близо до прозореца, че от дъха ѝ при всяка нейна дума по стъклото разцъфваше роза от влага.

Хари се приближи зад нея и сложи ръка на гърба ѝ. Лекото потреперване предвещаваше скорошен плач.

— Като хвана лошите, веднага се прибирам.

— Да не преследваш…

— Не, не преследвам него. Него ще го заловя по-нататък. Днес чу ли се с татко?