Ю Несбьо - Хлебарките

Е, тукашните съседи не го гледаха изпод вежди, но пък случеше ли се да се спъне по стълбите, да залитне назад и да се изтърколи до долната площадка, излизаха да проверят какво става.

„Инцидентите“ по стълбите зачестиха през октомври, след като Хари претърпя провал със случая на Сьос. Тогава го налегна униние и кошмарите пак се възобновиха. А той знаеше само един начин да ги прогони.

Опита да се вземе в ръце, заведе Сьос в хижата в Раулан, но след преживяното зверско изнасилване тя се затвори в себе си и вече не се смееше както преди. Хари се обади два-три пъти на баща им, колкото да му стане ясно, че той иска просто да го оставят на мира.

Хари затвори вратата на апартамента зад гърба си, съобщи на всеослушание, че се е прибрал, и кимна доволно, след като не получи отговор. Чудовищата приемат различни превъплъщения, но щом не го посрещаха от вратата, значи все пак имаше шанс да спи спокойно нощес.

От внезапно връхлетелия го на улицата студ Хари чак се задъха. Вдигна поглед към порозовялото небе над сградите и отвори уста, за да проветри вкуса на кисела слюнка и „Колгейт“.

На площад „Холберг“ успя в последния момент да се метне на трамвая, поел с дрънчене по улица „Велхавен“. Намери свободна седалка и разтвори вестник „Афтенпостен“. Поредният норвежец педофил. През последните месеци бяха нашумели три случая на норвежци, заловени с малолетни в Тайланд.

В обширната статия на видно място във вестника журналист напомняше на министър-председателя предизборното му обещание да повиши разкриваемостта на сексуалните престъпления, дело на норвежки граждани — както в страната, така и извън пределите ѝ. Авторът питаше кога евентуално ще проличат някакви резултати.

В коментар по темата премиерският съветник Бьорн Аскилсен уверяваше, че в момента текат преговори за спогодба с Тайланд за разследване на норвежките педофили на местна почва и че щом споразумението влезе в сила, резултатите ще бъдат налице.

„Няма време за губене! — заключаваше журналистът от «Афтенпостен». — Хората очакват конкретни мерки. Ако това безобразие продължава, ще бъде много лош атестат за премиер с претенции, че изповядва християнски ценности.“

— Влез!

Хари отвори вратата. Пред него зина устата на прозяващия се Бярне Мьолер. Мьолер се протегна на стола и дългите му крака се подадоха изпод бюрото.

— Я виж ти. Очаквах те още вчера, Хари.

— Предадоха ми, че си ме търсил, но аз не ходя на работа в нетрезво състояние. Своеобразен принцип, който съм си изградил — поясни той, влагайки солидна доза ирония.

— Полицаят е полицай двайсет и четири часа в денонощието, Хари — трезвен или пиян. Наложи се да моля Валер да не те докладва писмено. Разбираш ли какво значи това?

Хари сви рамене, за да покаже нежеланието си да коментира.

— Добре, стига толкова приказки по случая. Имам задача за теб. Според мен не я заслужаваш, но въпреки това ще ти я поверя.

— Ще се зарадваш ли, ако ти откажа? — попита Хари.

— Я не ми се прави на Филип Марлоу. Не ти отива — скастри го Мьолер.

Хари се усмихна под мустак — знаеше с какви симпатии се ползва пред началника.

— Още дори не съм ти обяснил в какво се състои задачата.

— Щом пращаш кола да ме вземе, и то през свободното ми време, вече съм се досетил, че не става дума за регулиране на уличното движение.

— Тогава защо не ми позволиш да довърша?

Хари се изсмя сухо и късо и се наведе напред.

— Ще си говорим ли откровено, шефе? Защото нещо ме стяга под лъжичката.

„Да не е черният дроб?“ — едва се стърпя да не го подкачи Мьолер, но само кимна.

— В момента не ставам за важни мисии, шефе. Вече и сам си забелязал, предполагам, как вървят нещата в последно време; по-точно как не вървят. Едва кретат. Върша си работата, действам на автопилот, опитвам се да не се пречкам на другите и засичам колко време изкарвам трезвен. На твое място щях да възложа въпросната задача на друг колега.

Мьолер въздъхна, сгъна краката си в коленете, прибра ги с мъка към себе си и се изправи.

— Искаш ли да си говорим откровено, Хари? Ако зависеше от мен, щях да ангажирам друг. Но те настояват за теб. Затова ще ми направиш голяма услуга, ако…

Хари вдигна бдителен поглед. През последната година Бярне Мьолер го бе измъкнал от множество гафове и Хари знаеше, че е въпрос на време да настъпи моментът, когато ще трябва да му се реваншира.

— Чакай малко. Кои хора настояват за мен?