Ю Несбьо - Хлебарките

— Да, но тогава по килима щеше да е покапала кръв — възрази Хари, вдигна панталоните, закопча колана, обърна се и погледна Кръмли в очите. — В такъв случай изобщо нямаше да се осланяме на неподплатени догадки, а щяхме да разполагаме с категорични доказателства, защото криминалистите ви щяха да са открили влакна от килима по целия му костюм, нали?

Кръмли не отмести поглед и Хари разбра, че е издържал изпита, на който уж мимоходом го бе подложила. Тя кимна леко, а той се обърна към тялото:

— Един детайл от външността на жертвата потвърждава, че е очаквал посещение от дама.

— Кой?

— Обърнете внимание на колана — посочи Хари, а двамата тайландци се приближиха. — Преди да го откопчая, беше закопчан две дупки по-навътре от протритото място. Мъжете на средна възраст с отпуснато шкембе често си пристягат колана при среща с по-млада жена.

Беше трудно да се каже дали останаха впечатлени. Тайландците прехвърлиха тежестта на тялото си от левия на десния крак, а младите им каменни лица не издаваха нищо. Кръмли отгриза парченце от нокътя си и го изплю през стиснатите си устни.

— Да видим какво има в минибара. — Хари отвори вратичката на маломерния хладилник. „Сингха“, „Джони Уокър“, „Кънедиан Клъб“ в миниатюрки и бутилка бяло вино. Всички неразпечатани.

— Друго? — Хари се обърна към двамата тайландци.

Те се спогледаха и единият посочи двора:

— Колата.

Излязоха навън, където стоеше нов модел тъмносин мерцедес с дипломатически номер. Единият полицай отключи вратата към шофьорското място.

— Ключът? — попита Хари.

— Беше в джоба на… — полицаят посочи мотелската стая.

— Пръстови отпечатъци?

Тайландецът погледна малко сконфузено шефката си. Тя се прокашля:

— Снехме отпечатъци от ключа, то се знае.

— Не питам дали сте ги снели, а чии са.

— На посланика. В противен случай щяхме веднага да ти съобщим кой друг е пипал ключа.

Хари преглътна напиращия рязък отговор.

По седалките и пода в мерцедеса се валяха списания, касети, празни кутии от цигари, цилиндърче от кока-кола и чифт сандали.

— Друго?

Единият полицай извади опис и го изчете на глас. „Нхо“ ли му беше името на този? Хари никак не го биваше да помни чуждестранни имена. Навярно и тайландците се затрудняваха с неговото. Въпросният Нхо имаше снажно, почти момичешко тяло, късо подстригана коса и приветливо простодушно лице. Хари беше сигурен, че след няколко години това изражение ще се промени.

— Чакай малко — прекъсна го Хари, защото нещо се бе отнесъл. — Ще повториш ли последното?

— Фишове за спортни залози.

— Явно Негово превъзходителство е посещавал конни надбягвания — обади се Кръмли. — Популярно развлечение в Тайланд.

— А това какво е? — Хари се беше надвесил над шофьорската седалка и държеше прозрачна пластмасова ампула. Намери я, покрита наполовина от стелката, до мястото, където седалката се захваща за пода.

Полицаят плъзна поглед надолу по описа, ала находката на Хари явно не бе отразена вътре.

— В такива ампули се предлага течно екстази — каза Кръмли, приближила се да погледне.

— Екстази ли? — Хари поклати глава. — Застаряващите християндемократи може и да чукат наред, но не вземат екстази.

— Ще изпратим ампулата за лабораторен анализ — кимна Кръмли.

Пролича ѝ колко се ядоса, задето хората ѝ бяха пропуснали важна улика.

— Да надникнем отзад — предложи Хари.

Багажникът се оказа чист и спретнат — в пълен контраст с разхвърляното купе.

— Чистофайник — установи Хари. — В купето са се разпореждали двете жени от семейството, но багажникът е бил неприкосновената територия на посланика.

Под лъча от фенерчето на Кръмли просветна богато оборудван сандък за инструменти — блестящ от чистота. Няколко прашинки от вар по върха на една отвертка бяха единствените следи от употреба.

— Още няколко щриха към портрета на жертвата, колеги. По мое предположение Молнес не е бил сръчен с ръцете. Тази отвертка не е виждала автомобилен двигател. Най-много да е била използвана за закачане на семейна снимка на стената.

До ухото му го аплодира комар. Хари замахна и шляпна потната си буза с длан. Жегата не се бе уталожила, макар слънцето да залезе. Напротив: дори вятърът бе утихнал и влагата сякаш извираше от почвата под краката им и сгъстяваше въздуха.

До резервната гума лежаха крик — без никакви видими следи от употреба — и малък кафяв куфар, какъвто се очаква да откриеш в дипломатически автомобил.