Ю Несбьо - Хлебарките

— Какво представлява това меню?

Китаецът му връчи брошура, която наистина приличаше на меню. Хари я прелисти. Вътре имаше снимки на млади тайландки в престилки на медицински сестри, други — с мрежести чорапи, плътно прилепнали лачени корсети и камшици; в училищни униформи и с плитки и дори в полицейски униформи. Под снимките, под надслов „важна информация“ се упоменаваха възрастта, цената и „професията“ на съответното момиче. На Хари му направи впечатление, че всички предложения в „менюто“ са между осемнайсет и двайсет и две годишни. Цените се движеха между хиляда и три хиляди бата и почти всички момичета — ако се вярваше на ценоразписа — бяха преминали езиково обучение и курс за медицински сестри.

— Сам ли беше? — попита Хари.

— Да.

— И в колата не се возеше никой друг?

Уанг потвърди.

— Откъде сте толкова сигурен? Мерцедесът има тонирани стъкла, а и вие сте стояли на рецепцията?

— Обикновено излизам да проверя. Случва се някой да доведе и приятел. Ако са двама, плащат за двойна стая.

— Ясно. Двойна стая и двойна цена?

— Не, цената си остава същата. — Уанг отново оголи оределите си зъби. — Делят си я наполовина. Така им излиза по-евтино.

— После какво стана?

— Не знам. Мъжът откара колата до номер 120, където лежи тялото в момента. Стаята се намира в дъното и в тъмното не се вижда от рецепцията. Обадих се на Дим, тя дойде и седна да чака. Клиентът се забави много и накрая тя влезе при него.

— Как беше облечена Дим? Като кондукторка в трамвай ли?

— Не, не. — Уанг отгърна на последната страница от менюто и гордо показа снимката на млада тайландка в къса пола със сребристи пайети, бели кънки и широка усмивка. Беше застанала с единия глезен зад другия, леко присвила колене и разперила ръце встрани, все едно току-що е изнесла блестяща волна програма. По мургавото ѝ лице бяха изрисувани едри червени лунички.

— А това трябва да е… — подхвана изумен Хари и прочете името под снимката.

— Именно! Тоня Хардинг — онази, дето плати, за да намушкат съотборничката ѝ, красавицата. Ако искате, Дим ще се преобрази и в нея…

— Не, благодаря.

— Особено сред американците това е много популярно. Дори плаче при желание на клиента. — Уанг плъзна красноречиво двата си показалеца надолу по бузите си.

— Значи проститутката го намира в стаята, прободен с нож. После?

— Дим дотърча при мен и започна да крещи обезумяла.

— С кънките ли?

Уанг изгледа укоризнено Хари.

— Кънките се слагат, след като се събуят бикините.

Хари си даде сметка колко далновидност има в тази стратегия и му махна с ръка да продължава нататък.

— Няма друго, полицай. Върнахме се заедно в стаята да проверим дали наистина е мъртъв, после заключих и извикахме полиция.

— Според показанията на Дим вратата е била отворена. Пред вас спомена ли дали е била открехната, или само отключена?

— Вратата е била затворена, но не заключена — сви рамене Уанг. — Важно ли е?

— Никога не се знае. През онази вечер да сте забелязали някой да се навърта около стаята?

— Не.

— Къде държите дневника с имената на гостите? — попита Хари. Умората започна да го оборва.

— Нямам такъв — вдигна сепнато глава китаецът.

Хари го изгледа безмълвно.

— Нямам такъв — повтори Уанг. — За какво ми е? Никой не би посещавал мотела, ако го карам да се вписва с пълното си име и адрес.

— Не съм глупак, Уанг. Дори да не ги карате да се регистрират, при всички случаи водите таен дневник — своеобразна гаранция. Тук сигурно се отбиват важни клечки и ако един ден загазите, този дневник би ви послужил да отървете кожата, прав ли съм?

Собственикът премига като жаба.

— Стига сте ритали срещу ръжена, Уанг. Който не е замесен в убийството, няма от какво да се бои. Особено що се отнася до публични личности. Честна дума. Дневника, ако обичате.

Оказа се тефтерче. Хари прегледа надве-натри страниците, нагъсто изписани с непонятни йероглифи.

— Някой от колегите ще го преснеме — предупреди той.

Тримата полицаи го чакаха до мерцедеса. Фаровете бяха включени, а пред тях, върху паважа, лежеше куфарът с вдигнат капак.

— Открихте ли нещо?

— Посланикът май е имал нестандартни сексуални предпочитания.

— Разбрах. Тоня Хардинг! Това ако не е извратено!

Хари се сепна пред куфара. Под жълтата светлина от фаровете черно-белият кадър лъсна във всички подробности. Изведнъж го втресе. Хари, естествено, познаваше това явление, беше чел доклади и разговарял по темата с колеги от „Пороци“, но за пръв път в живота си видя със собствените си очи сексуален акт между педофил и дете.