Ю Несбьо - Хлебарките

— Доколкото схващам, след смъртта на посланика вие ще изпълнявате временно неговите функции.

— Аз съм шарже д’афер 7 7 Шарже д’афер (от френски: chargé d’affaires, натоварен с делата, въпросите) в дипломацията е титла на два класа дипломати, които оглавяват дипломатически мисии временно. — Б.р. , да.

— Колко време ще мине, докато назначат нов посланик?

— Не много, надявам се. Обикновено отнема месец-два.

— Но не възразявате да се нагърбите с отговорността да оглавявате дипломатическата мисия?

— Преди да изпратят Молнес, вече бях натрупала половингодишен стаж като шарже д’афер — усмихна се накриво Тоние Виг. — Все пак се надявам въпросът да бъде трайно уреден максимално скоро.

— А очаквате ли вие да наследите поста?

— Е — ъгълчетата на устата ѝ се извиха нагоре. — Няма да е неестествено. Но решенията на Външното министерство на Кралство Норвегия, опасявам се, са крайно непредсказуеми.

Плъзна се някаква сянка и пред Хари мигом изникна чаша.

— Пиете ли ча раун ? — попита госпожица Виг.

— Не знам.

— Простете — засмя се тя. — Все забравям, че не всички са наясно с тукашните традиции. Това е тайландски черен чай.

Хари прие поканата и щом погледна надолу, някой вече бе налял течността в чашата му.

— Тези традиции не са ли си отишли с колониалните владетели?

— Тайланд никога не е бил колония — усмихна се тя. — Не е попадал под господството нито на Великобритания, нито на Франция — за разлика от съседите си. Тайландците много се хвалят с този факт. Не знам дали това е чак такъв повод за гордост. Малко английско влияние не е навредило никому.

Хари извади бележник и я попита дали допуска посланикът да е бил замесен в нещо съмнително.

— Какво ще рече „съмнително“, инспекторе?

Хари обясни вкратце какво влага в тази дума и уточни, че в над седемдесет процента от убийствата жертвата е била замесена в незаконни дела.

— Незаконни дела? Молнес? — Виг поклати енергично глава. — Той не е… не беше такъв човек.

— Известно ли ви е да е имал врагове?

— Не ми се вярва. Защо питате? Да не би убийството да е поръчково покушение?

— Все още не разполагаме с достатъчно информация и допускаме всичко.

Госпожица Виг обясни, че във фаталния понеделник посланикът излязъл за среща точно след обяда. Не казал къде отива, но в това никой не видял нищо необичайно.

— Винаги си носеше мобилния телефон и при необходимост се свързвахме с него.

Хари поиска да разгледа кабинета му. Тоние Виг го поведе и отключи две допълнителни врати, монтирани „от съображения за сигурност“. По изрична молба на Хари стаята го очакваше във вида, в който я бе оставил Молнес. Навсякъде се въргаляха листове и папки. Вместо по етажерките или по стените, разни сувенири бяха накацали по мебелите в пълен безпорядък.

Над хартиените купчини величествено гледаше норвежката кралска двойка, а от прозореца, както обясни Виг, се откриваше изглед над Куинс Рийджънт Парк.

Хари намери календар-бележник с оскъдни записки. Разлисти на деня на убийството. Пишеше само „Ман Ю“ — популярно съкращение на „Манчестър Юнайтед“. Навярно посланикът е целял да си напомни за мач по телевизията, предположи Хари и издърпа няколко чекмеджета, колкото да отбие номера, защото бързо му стана ясно, че е безсмислено да тършува из кабинета на посланика, без да търси нещо конкретно.

— Не виждам мобилния му телефон.

— Нали ви казах, винаги го носеше със себе си.

— На местопрестъплението обаче не е открит. А лично аз не вярвам убиецът да е бил и крадец.

Госпожица Виг сви рамене.

— Възможно ли е някой от вашите тайландски колеги да го е „конфискувал“?

Хари предпочете да подмине репликата ѝ без коментар. Попита дали служител от посолството е звънил на Молнес в деня на убийството. Тя изрази съмнение, но обеща да провери. Хари направи финален оглед стаята, за да се увери, че не пропуска нищо.

— Кой от посолството е видял Молнес последен?

Тя се замисли.

— Сигурно Санпет, служебният шофьор. С посланика се бяха сприятелили. Санпет преживява изключително тежко смъртта му и го пуснах в двудневен отпуск.

— Защо не е откарал Молнес до срещата му в деня на убийството?

— И аз се питах същото — сви рамене Виг. — Посланикът не обичаше да шофира в натовареното движение.

— Мхм. Какво ще ми кажете за този Санпет?

— Работи в посолството от незапомнени времена. Кракът му не е стъпвал в Норвегия, но ще ви изброи наизуст имената на всички градове. И имената на кралете в хронологичен ред. Обожава Григ. Не знам дали в дома си има грамофон, но притежава всичките му плочи. Много очарователен възрастен тайландец.