Ю Несбьо - Хлебарките

— Рюна тренира скокове във вода — поясни напълно излишно Хилде Молнес.

Хари продължаваше да се взира в мястото, където момичето се бе изгубило. До стълбичката в противоположния край на басейна изплува фигура, качи се и той видя мускулестия ѝ гръб; слънцето искреше в капките вода по кожата ѝ и придаваше блясък на мократа ѝ черна коса. Чуканът висеше надолу като крило на пиле. Оттегли се също толкова безшумно, колкото бе дошла и бе скочила. Без нито дума хлътна във вратата.

— Не знаеше за вашето посещение — поясни извинително Хилде Молнес. — Не обича непознати хора да я виждат без протеза.

— Разбирам. Как понася случилото се?

— Де да знаех. — Хилде Молнес отправи замислено поглед към вратата. — Намира се в трудна възраст и не споделя с мен. Впрочем не само с мен, не споделя с никого — тя вдигна чашата. — Рюна, боя се, е малко особено момиче.

Хари стана, благодари за сведенията и обеща пак да се обади. Хилде Молнес му обърна внимание, че не е близнал водата в чашата си, той се поклони и я помоли да му я запази за следващия път. Даде си сметка за малко неуместната си молба, но домакинята все пак се засмя и вдигна своята чаша за довиждане.

Докато вървеше към портата, по автомобилната алея се изкачи червено порше кабриолет. Хари мярна рус перчем над чифт слънчеви очила „Рейбан“ и сив костюм „Армани“, преди поршето да го подмине и да се изгуби в сянката пред къщата.

Хари се върна в участъка. Старши инспектор Кръмли беше излязла. Нхо веднага се отзова с вдигнат палец на молбата да се свърже с телекомуникационната компания и да поиска справка за всички повиквания, постъпили в мобилния на посланика или отправени от него в деня на убийството.

Най-сетне успя да се свърже с Кръмли едва към пет. Понеже ставаше късно, тя предложи да съчетаят служебната среща с обиколка по каналите с лодка — „тъкмо ще отметнем задължителната туристическа обиколка“.

По река Пиер им предложиха „дългоопашата“ лодка срещу шестстотин бата, но цената мигом падна на триста, след като Кръмли дръпна на тайски солидно конско на лодкаря.

Поплаваха надолу по Чао Прая и после свърнаха по един от тесните канали. Дървени бараки, вкопчени в колове по реката, заплашваха да се срутят всеки момент, а миризмата на храна, нечистотии и бензин прииждаше на вълни. Хари имаше чувството, че минават през дневните на обитателите. Само редиците зелени саксийни растения скриваха част от домашната обстановка, но никой от стопаните не изглеждаше особено притеснен от този факт. Напротив: хората махаха с усмивка.

Току-що излезли от кафявата вода, три момчета по шорти, седнали мокри върху пирс, подвикнаха нещо след тях. Кръмли вдигна весело ръка, лодкарят се засмя.

— Какво извикаха? — попита Хари.

— Ме чи. — Кръмли посочи главата си. — Означава свещеник или монахиня. Монахините в Тайланд си бръснат главите. Смятай какво уважение щях да предизвиквам, ако ходех и с бяло расо — засмя се тя.

— Е, накъде повече? По всичко личи, че се ползваш с огромно уважение. Хората ти те…

— Защото и се отнасям съответно с тях — прекъсна го тя. — И защото си разбирам от работата. — Кръмли се изхрачи и плю през перилата. — Сигурно това те изненадва, понеже съм жена?

— Не съм казал такова нещо.

— Мнозина чужденци с изненада откриват колко големи шансове за професионално израстване имат жените в Тайланд. Обществото тук не е мачистки настроено. Чуждестранният ми произход създава по-сериозни пречки пред моето развитие, отколкото полът ми.

Лек бриз раздвижи и разхлади влажния въздух. От близката горичка се разнесе скрибуцане на щурци, а пред тримата в лодката се откри същото кървавочервено слънце от предишната вечер.

— Кое те накара да се преместиш тук?

Хари си даде сметка, че навлиза в личното ѝ пространство, но не оттегли въпроса.

— Майка ми е тайландка — обясни след известно мълчание Кръмли. — По време на виетнамската война разквартирували татко в Сайгон и двамата се запознали в Банкок през 1967 година. — Тя се засмя и напъха възглавница зад гърба си. — По думите на мама заченала още първата нощ, която прекарали заедно.

— Теб?

Лиз кимна.

— След капитулацията татко ни заведе в Щатите, във Форт Лодърдейл, където служеше като подполковник. На американска земя мама научила, че той е бил женен, когато са се запознали. След като мама забременяла обаче, изпратил писмо на съпругата си и уредил развода. — Тя поклати глава. — Нищо не му е пречело преспокойно да офейка, ако е искал. Знае ли човек, може и да му се е искало, но да не го е сторил.