Ю Несбьо - Хлебарките

Виг килна глава на една страна и си оголи венците. Хари се поинтересува как да се срещне с Хилде Молнес.

— В дома си е. Опасявам се, че е напълно срината. Съветвам ви да отложите малко разговора с нея.

— Благодаря за съвета, госпожице Виг, но чакането е лукс, който не можем да си позволим. Ще ви представлява ли трудност да ѝ се обадите и да я предупредите да ме очаква?

— Разбирам, прощавайте.

— Откъде сте? — обърна се Хари към нея.

Тоние Виг го изгледа изненадана. После се разсмя звънливо и малко напрегнато.

— Това разпит ли е, полицай?

Хари не отговори.

— Ако толкова ви интересува, израснала съм във Фредрикста.

— Като слушах произношението ви, и аз така предположих — смигна ѝ той.

Фината дама на регистратурата седеше облегната на стола и притискаше към малкия си нос аерозолен флакон с пулверизатор. Сепна се, когато Хари се покашля дискретно, и се засмя сконфузено с плувнали във влага очи.

— Прощавайте, просто въздухът в Банкок е много мръсен — обясни тя.

— Усетих го и сам. Ще ми дадете ли телефонния номер на шофьора?

— Той няма телефон — поклати глава тя и подсмръкна.

— Ясно, телефон няма. А адрес има ли?

Идеята му беше да се пошегува, но пролича, че на секретарката шегата не ѝ допадна. Записа адреса върху листче и за довиждане му се усмихна съвсем пестеливо.

Хари тръгна нагоре по алеята към дома на посланика и видя, че на вратата вече го очаква прислужник. Той го преведе през две просторни, изящно обзаведени помещения с мебели от ратан и тиково дърво и накрая излязоха в градината зад къщата. Там цъфтяха прелестни жълти и сини орхидеи, а покрай сенчестите върби, подобно на цветни хартийки, пърхаха пеперуди. До басейн с формата на пясъчен часовник откриха съпругата на посланика, Хилде Молнес. Седеше на ратанов стол, облечена в розов пеньоар. Питие в същия цвят се мъдреше пред нея, а слънчеви очила закриваха половината ѝ лице.

— Вие трябва да сте старши инспектор Хуле — подхвана тя; изговорът ѝ носеше чертите на диалекта от региона Сюнмьоре. — Тоние се обади да ме извести, че ще се отбиете. Нещо за пиене, инспекторе?

— Няма нужда.

— Помислете си пак. За ваше сведение, в такива горещини е важно да се приемат течности. Дори да не чувствате жажда, грижете се за водния баланс в организма си. На тези географски ширини ще се обезводните за нула време — преди тялото ви изобщо да успее да подаде сигнал.

Свали си очилата. Както Хари бе предположил по гарвановочерната ѝ коса и смуглата кожа, оказа се с кафяви очи: жизнени, но леко зачервени по краищата. „Заради скръбта или заради изгълтания алкохол?“ — запита се Хари. Или и заради двете.

Така, като я гледаше, ѝ даваше около четирийсет и пет, но беше добре поддържана. Застаряваща, леко повехнала хубавица от каймака на средната класа. И преди бе срещал жени от нейната прослойка.

Хари се разположи в отсрещния ратанов стол, който послушно прие извивките на тялото му; обгърна го като дългоочакван гост.

— Щом толкова настоявате, ще пийна чаша вода, госпожо Молнес.

Тя даде нареждания на прислужника и му махна да побърза.

— Вече уведомиха ли ви, че може да видите съпруга си?

— Да. Благодаря за загрижеността ви. — Хари долови свадлива нотка. — Чак сега ми позволяват да го видя. Мъжа, за когото бях омъжена цели двайсет години.

Кафявите ѝ очи почерняха. Като я гледаше, Хари беше склонен да допусне, че в преданията за множеството корабокруширали португалци и испанци, слезли по бреговете на Сюнмьоре, има зрънце истина.

— Ще се наложи да ви задам няколко въпроса.

— Действайте сега, докато джинът още не ме е пуснал.

Тя преметна грациозно елегантния си, потъмнял от слънцето и вероятно току-що избръснат крак върху коляното.

Хари извади бележник и молив. Записките изобщо не му трябваха, но бележникът му даваше възможност да не я гледа, докато му отговаря. Това обикновено улесняваше беседите с близките на жертвите.

Съпругът ѝ излязъл от къщи сутринта, разказа тя, и не споменал нищо за евентуално закъснение вечерта, но възникването на неочаквани ангажименти не било необичайно. В десет вечерта — още нямала никаква вест от него — го потърсила по телефона, ала не ѝ вдигнал нито в кабинета, нито на мобилния. Въпреки това не се разтревожила. Малко след полунощ Тоние Виг се обадила да ѝ съобщи, че посланикът е намерен мъртъв в мотелска стая.

Хари изучаваше най-внимателно лицето на Хилде Молнес. Тя говореше със стабилен глас и без драматични жестове.