Ю Несбьо - Хлебарките

— Според мен Молнес е държал да мине инкогнито. Неслучайно е избрал мотел в покрайнините на града, много подходящо място за тайна среща, особено като се има предвид, че официално никой не вписва данните на гостите.

— Хм… За снимките ли мислиш?

— Има ли начин човек да се абстрахира от тях?

— Лесно е да купиш такива снимки на много места в Банкок.

— Ами ако е отишъл една крачка по-далеч? Дали не става дума за детска проституция?

— Възможно е. Продължавай.

— Мобилният телефон. Не е намерен близо до тялото. Не е нито в кабинета му, нито в дома му.

— Нищо чудно убиецът да го е откраднал.

— Добре, но с каква цел? Ако е крадец, защо не е взел и парите, и колата му?

Кръмли се почеса по ухото.

— Не е искал да оставя следи — продължи Хари. — Убиецът е прикрил много старателно всичките си дири. Взел е телефона единствено заради важните улики. Самият апарат не го е интересувал.

— Какви улики?

— Какво прави средностатистическият потребител на мобилен телефон, докато седи в мотел и чака човек, който вероятно също има мобилен телефон и пътува към мотела в непредсказуемия трафик на Банкок?

— Обажда се да попита на какво разстояние е въпросният човек. — Кръмли, изглежда, все още не схващаше накъде бие Хари.

— Молнес е имал „Нокия“, същия като моя.

Хари извади апарата.

— Този модел запаметява последните набрани пет до десет номера. Ако Молнес е разговарял с убиеца по телефона непосредствено преди онзи да пристигне в мотелската стая, убиецът е знаел, че ще го разкрием, сдобием ли се с апарата.

— Е, добре, де — кимна Кръмли, явно неособено впечатлена. — Защо просто не е изтрил номера си от паметта на телефона? Отмъквайки телефона, ни дава косвена податка: значи е познат на Молнес.

— Телефонът, да речем, е бил изключен. Нали Хилде Молнес се е опитала безуспешно да се свърже със съпруга си. Без ПИН-кода убиецът няма как да изтрие номера си.

— Добре. Просто ще се обадим в телекома и ще поискаме разпечатка на номерата, с които Молнес е разговарял въпросната вечер. Обичайните ни сътрудници в компанията обаче сигурно вече са си тръгнали. Ще им звънна още утре сутринта.

Хари се почеса по брадичката.

— Няма да се наложи. Помолих Нхо да се заеме.

— Така значи. Някаква причина да действаш през главата ми?

Хари не долови в гласа ѝ нито раздразнение, нито предизвикателна нотка. Кръмли питаше, защото Нхо се водеше неин подчинен, а Хари бе действал в разрез с устава. Тук въпросът не опираше до това кой е шефът и кой — подчиненият, а как най-ефективно да се провеждат следствените действия. Които на практика оглавяваше тя.

— Нямаше те в участъка, Кръмли. Извинявай, ако съм прибързал.

— Няма защо да се извиняваш, Хари. Ти сам го каза: отсъствала съм. И за теб съм Лиз.

Бяха изминали голямо разстояние по реката. Старши инспектор Кръмли посочи една къща в края на обширна градина.

— Там живее твой сънародник.

— Откъде знаеш?

— Когато тръгна да строи къщата, във вестниците се разрази медийна буря. Както виждаш, къщата прилича на храм. Сред будистите избухна вълна от негодувание как така един езичник ще живее в храм. Възприемаха начинанието му като проява на богохулство. В добавка стана ясно, че къщата е построена върху останки от бирмански храм, разположен в гранична територия със спорен статут между Бирма и Тайланд. По онова време имаше много напрежение. Станаха няколко престрелки и прочее и хората масово се изнасяха оттам. Норвежецът купил целия храм на безценица, а понеже севернобирманските храмове са построени само от тиково дърво, успял лесно да демонтира конструкцията и да я пренесе в Банкок.

— Претенциозно — отбеляза Хари. — Как се казва въпросният мъж?

— Уве Клипра. Един от най-маститите строителни предприемачи в Банкок. Ако се позадържиш тук, няма начин да не чуеш за него.

Кръмли даде знак на лодкаря да обърне.

— Нхо трябва вече да е взел разпечатката. Обичаш ли храна за вкъщи?

Списъкът с телефонните повиквания беше получен и информацията в него сериозно разклати теорията на Хари.

— Последният регистриран разговор е проведен в 17:55 — поясни Нхо. — С други думи, Молнес не е разговарял с никого, след като се е настанил в мотела.

Хари заби поглед в пластмасовата си купа със супа от нудъли. Белите лентички приличаха на бледо, изпосталяло копие на спагети и Хари току се стряскаше, докато издърпваше нудълите с клечките, защото супата се разклащаше на неочаквани места.