Ю Несбьо - Хлебарките

Йенс се засмя и се задави.

— Добър опит, но всъщност само твоите свършиха. Броя точно.

— Сериозно?

— Хе-хе, вече ти казах. Разбирам от числа. С това си вадя хляба. Два за теб и за лесбийката в бара и три по стълбата. Остава ми още един, Хари. За теб е. Струва си да скъташ някой патрон за черни дни.

Хари скъси разстоянието до две стъпки.

— Прекалил си с клишираните кримки, Йенс.

— Прословутата финална реплика.

Йенс направи съжалителна физиономия и натисна спусъка. Чу се оглушително щракване. По лицето му се изписа изумление.

— Само в клишираните кримки всички револвери са шестзарядни. Това е „Рюгер“ SP101. Побира пет патрона.

— Пет? Как така пет? Откъде знаеш?

— С това си вадя хляба.

Хари виждаше сините буркани по шосето долу.

— Най-добре ми го дай, Йенс. Когато видят въоръжено лице, полицаите имат навика да стрелят.

По лицето на Йенс се изписа очевиден смут, но така или иначе подаде пистолета на Хари. Той го затъкна на кръста си. Дали защото револверът — поради разхлабения колан — се смъкна в крачола и отвлече вниманието му, дали от натрупаната умора, или заради пораженческия поглед на Йенс — поне той го разчете така, бдителността на Хари изчезна. Ударът го отблъсна назад. Той се изуми как Йенс е успял да се придвижи толкова светкавично. Левият му крак се подкоси и главата му изтрака върху бетона.

За миг изгуби съзнание. А не биваше. Радиото трескаво търсеше станция. Идвайки на себе си, първо видя лъскав златен зъб. Хари премига. Не беше златен зъб, а луната се отразяваше в острието на финландски нож. Освирепяло за кръв, то се устреми към Хари.

Впоследствие така и не успя да си отговори на въпроса дали бе действал инстинктивно, или беше вложил конкретен замисъл. Лявата му ръка с разперени пръсти препречи пътя на ножа. Острието потъна безпрепятствено в дланта до самата дръжката. Хари си отдръпна ръката и ритна със здравия си крак мястото, откъдето бликаше черната кръв. Йенс се прегъна надве, изохка и се строполи странично в пясъка. Хари се надигна на колене. Опрял колене о брадичката си, Йенс притискаше ръце към корема си. Виеше — от смях или болка, нямаше как да се разбере.

— Мама му стара, Хари. Така боли, че е направо супер.

Той ту стенеше, ту сумтеше, ту се смееше.

Хари се изправи. Огледа забития в дланта си нож. Чудеше се кое е най-умното в случая: да го изтръгне или да го остави, защото в ролята на запушалка спираше обилното кръвотечение. Чу как някой вика по мегафон на улицата.

— Знаеш ли какво става, Хари? — попита Йенс със затворени очи.

— Не съвсем.

Йенс помълча, докато събере сили:

— Ще ти обясня. Днес раздават заплатите на десетки политици, юристи и съдии. Проклет да си, Хари, това ще ми излезе солено.

— В смисъл?

— Ами в смисъл… Пак ли ще ми се правиш на голям моралист? Всичко може да се купи, стига да имаш пари. А аз имам. Пък и… — той се задави — … двама-трима политици с интереси в строителния бранш не искат BERTS да се провали.

— Дотук с игричките, Йенс — поклати глава Хари. — Този път номерът няма да мине.

Йенс оголи зъби в нещо средно между усмивка и страдалческа гримаса.

— Да се хванем ли на бас?

„Махай се оттук — заповяда си Хари. — Не прави нищо, за което ще съжаляваш, Хуле.“ Погледна си часовника по професионален навик. Час на ареста за доклада.

— Да те питам нещо, Йенс. Според Кръмли съм издал твърде много, като съм ти подхвърлил за собственика на „Елем Лимитид“. Сигурно е права. Но ти отдавна знаеш, че съм те разкрил, нали?

— От известно време. Затова така и не ми стана ясно защо се трепа толкова да ме измъкнеш от ареста. Защо, Хари?

На Хари му се зави свят и той приседна на един сандък с инструменти.

— Ами защо… Сигурно защото подозрението още е дремело в подсъзнанието ми. Или пък съм искал да видя следващия ти ход. Да те подтикна да литнеш на крилата на психопатската си безнаказаност и тогава да те отстрелям. Знам ли. Кое ме издаде?

— Един човек.

— Невъзможно. До тази вечер не съм споделял подозренията си с никого.

— Един все пак се досети, че знаеш.

— Рюна ли?

По бузите на Йенс минаваха конвулсии, а от ъглите на устата му излизаше бяла пяна.

— Рюна притежаваше интуиция. Аз предпочитам думата „наблюдателност“. Трябва да се научиш да бъдеш по-потаен, Хари, да не разкриваш мислите си пред врага. Защото е невероятно колко неща е готова да издаде една жена, когато заплашиш да ѝ отрежеш онова, което я прави такава. Защото тя бе станала зряла жена, нали, Хари? Ти…