Ю Несбьо - Хлебарките

Тя изохка и му подаде пистолета.

— Апорт, Хари.

Той се поколеба.

— Това е заповед, дявол да го вземе!

Влачеше крака си крачка по крачка с надеждата да не поддаде съвсем. Пред очите му танцуваха звездички, знаеше, че мозъкът търси начин да избяга от болките. Подмина момичето на рецепцията. Тя сякаш позираше за „Вик“ на Едвард Мунк — неподвижна, от устните ѝ не се отрони нито звук.

— Извикай линейка! — изкрещя Хари и тя се събуди от вцепенението си. — Лекар!

И изскочи навън. Вятърът беше утихнал, беше горещо, угнетително горещо. Напреки на шосето стоеше кола, по асфалта личаха спирачни следи, вратата зееше отворена, навън шофьорът ръкомахаше. Сочеше във въздуха. Хари вдигна ръце нагоре и изскочи на платното, без изобщо да се оглежда. Видят ли, че не му пука, най-вероятно ще спрат. На това разчиташе. Керван от сиви силуети на слонове се извисяваше над него върху звездното небе. Мозъкът се включваше откъслечно като развалено автомобилно радио. Самотен тръбен зов изпълни нощта. До краен предел. Хари усети как го засмуква вакуумът от тир, надул клаксон, и едва не смъква ризата от гърба му, след като обръсва петите му.

Съвзе се. Очите му затърсиха нагоре по бетонните стълбове. Жълт тухлен път. BERTS. Защо не? Изглеждаше донякъде логично.

Желязна стълба водеше към дупка в бетона точно над него, на петнайсет-двайсет метра височина. През дупката виждаше късче от луната. Захапа дръжката на пистолета, усети, че коланът му виси, опита се да не мисли какво ще му причини куршум, разкъсал колан, и се набра по стълбата на ръце. Желязото се вряза в раната, останала от кабела на микрофона.

„Не усещам нищо“ — помисли си Хари и изруга, защото заради кръвта, обвила ръката му като в червена гумена ръкавица, дланта му се хлъзгаше. Качи десния си крак на стъпалото и се оттласна, подобри захвата си и пак се оттласна. Ето че му хвана цаката. Само да не припадне. Погледна надолу. Дали има десет метра? Никакво припадане! Давай нагоре. Притъмня. Първоначално си помисли, че му е причерняло, и спря да се катери, но погледна надолу, видя автомобилите по шосето и чу как полицейска сирена реже въздуха като циркуляр. Пак вдигна глава. Дупката в края на стълбата почерня. Вече не виждаше луната. Дали се бе заоблачило? От дулото се отрони капка. Поредният манго-дъжд? Хари атакува следващото стъпало. Сърцето му прескочи няколко удара и продължи да бие. Изнемогваше, горкото.

„Какъв е смисълът?“ — запита се той и пак погледна надолу. Скоро щеше да пристигне първата полицейска кола. Йенс сигурно вече се бе спуснал по призрачния път. Обзет от неудържим смях, бе слязъл две преки по-нататък и — хоп! — бе изчезнал в тълпата. Шибаният магьосник от Оз.

Капката потече по дръжката и се провря между стиснатите зъби на Хари.

Едновременно го осениха три прозрения. Първо, ако Йенс го е видял да излиза жив от караоке бара, няма да офейка, а ще се опита да си довърши „работата“ поради липса на избор.

Второ, дъждовните капки нямат сладникав метален вкус.

Трето, не облаци са затулили дупката, а нещо, което кърви.

После всичко пак се завъртя на бързи обороти.

Надяваше се в лявата му ръка да са останали достатъчно незасегнати нерви, за да държи стълбата. Издърпа пистолета от устата си с дясната, видя искри от горните стъпала и чу свиренето от рикошета, нещо щипна крачола му, той се прицели в черната дупка и усети отката по потрошената си челюст, когато откри огън. Горе лумна пламък от дуло на оръжие. Хари изпразни пълнителя си. Продължи да натиска спусъка. Щрак, щрак, щрак на сухо. Проклет аматьор.

Пак видя луната, пусна пистолета и преди той да падне на земята, Хари вече се катереше нагоре. Стигна до края. Шосето, сандъците с инструменти и строителната техника се къпеха в жълта светлина от нелепо голям балон. Йенс седеше върху купчина баластра със скръстени на корема ръце и се люлееше напред-назад, като се кикотеше неудържимо.

— Мамка му, Хари, виж как ме подреди.

Отдръпна ръцете си. Бликаше лъскава черна кръв.

— Значи си ме улучил в черния дроб. Сега има опасност лекарят да ми забрани да пия. Лошо.

Сирените виеха по-силно. Хари се опита да нормализира дишането си.

— Не се впрягай толкова, Йенс. Чувал съм, че конякът в тайландските затвори е отвратителен.

Закуцука към Йенс, хванал го на прицел.

— Е, не се главозамайвай, Хари. Просто малко боли, но не е нещо, което да не може да се оправи с пари.

— Изгърмя си всичките патрони — продължи Хари.