Харлан Коубън - Клопка

Тя погледна към смеещия се Чарли. Смееше се на нещо казано от Нийл Патрик Харис, изпълняващ ролята на Нийл Патрик Харис. Тя обожаваше неговия смях. Че кой родител не обичаше смеха на детето си? Погледът й остана още известно време върху него, тя си спомни за Тед и Марша Макуейд, помисли си, че те никога вече няма да видят как Хейли се смее, и внезапно я обзе тревога.

Когато на сутринта тревогата поизбледня — след нощния сън, който й се бе сторил не повече от осем минути — Уенди се измъкна от леглото. Повика Чарли. Никакъв отговор. Отново го повика. Нищо.

Тя скочи от леглото.

— Чарли!

Пак нищо.

Обзе я паника, не можеше да диша.

— Чарли!

Тя се втурна по коридора, а сърцето й лудо биеше в гърдите. Зави зад ъгъла и без да почука, отвори вратата.

Той беше вътре, все още в леглото, разбира се, мушнал глава под завивките.

— Чарли!

Той изохка.

— Махай се.

— Ставай!

— Не мога ли да си доспя?

— Снощи те предупредих. Ставай!

— Първия час имаме урок по здравеопазване. Не може ли да го пропусна? Моля те?

— Стани! Веднага!

— По здравеопазване — повтори той. — Говорят ни за секс. На нас, впечатлителните младежи. Това ни кара да сменяме по-често партньорите си. Повярвай ми, заради моралното ми здраве по-добре е да си остана в леглото.

Тя сдържа усмивката си.

— Стани! Веднага!

— Още пет минутки? Моля те?

Тя въздъхна.

— Добре, още пет минутки. Само толкова.

Час и половина по-късно, когато урокът по здравеопазване свърши, тя го откара на училище. Какво толкова? Последна година е, вече е приет в колеж. Добре ще е да се скатае за малко, рече си тя.

Когато се върна вкъщи, тя провери електронната си поща. Имаше съобщение от Лорънс Черстън, отговорника за уебстраницата на завършилите „Принстън“. Пишеше, че ще е „очарован“ да се срещнат в „удобно за нея време“. Адресът му е: „Принстън“, щата Ню Джърси. Тя му позвъни и го попита дали може да се срещнат същия ден в три следобед. Лорънс Черстън отново повтори, че ще е „очарован“.

Щом затвори телефона, Уенди реши да провери фалшивия си профил във „Фейсбук“, който бе открила на името на Шарън Хейт. Разбира се, каквото и да му се привиждаше на Фил, той нямаше нищо общо с ролята на Кърби Сенет в този казус. Каква връзка изобщо можеше да има това с каквото и да е?

И все пак нямаше да навреди никому, ако провери във „Фейсбук“. Тя се регистрира и с радост видя, че Кърби Сенет я бе включил в списъка на приятелите си. Е, добре. Беше й изпратил и покана да присъства на събиране, на което ще се черпят с „Ред Бул“. Тя щракна върху линка. Видя снимка на усмихнатия Кърби с голяма кутия „Ред Бул“ в ръка.

Имаше адрес и час на събирането, както и кратко съобщение от Кърби: „Здрасти, Шарън, ще се радвам, ако дойдеш!“.

Дотук с траура. Тя се чудеше какво ли ще е това събиране. Вероятно бе сбирка, на която ти сервират „енергийната напитка“ „Ред Бул“, вероятно примесена с нещо по-силничко — ще попита Чарли.

И сега какво? Да се сближи ли с него, за да го накара да се разкрие? Не. Отвратително е. Да излъжеш, че си младо момиче, за да уловиш в капана си покварен извратеняк, е едно, а да си майка на младо момче и да се преструваш, че си на неговата възраст, за да накараш негов съученик да проговори, е съвсем друго.

Тогава каква бе целта й?

Тя нямаше представа.

Телефонът й иззвъня. Погледна и видя, че й се обаждат от телевизията.

— Ало?

— Госпожа Уенди Тайнс?

Гласът бе женски. Строг.

— Да.

— Обаждам се от отдел „Човешки ресурси и право“. Бихме искали да дойдете при нас утре, точно в дванайсет часа.

— За какво се отнася?

— Отделът ни се намира на шестия етаж. Кабинетът на господин Фредерик Монтаг. Точно в дванайсет. Моля, не се разтакавайте.

Уенди се намръщи.

— Да се разтакавам ли?

Щрак.

За какво, по дяволите, ме викат? И кой използва думата „разтакавам се“ извън училище? Тя се облегна назад. Вероятно не е нещо важно. Вероятно трябва да попълни някои документи за преназначението си. И все пак защо е тази загадъчност?

Обмисли следващата си стъпка. Снощи бе разбрала, че Джена Уилър се е преместила в близкия хотел „Мариот“. Време е да си нахлупи репортерската шапка и да я открие. Провери онлайн. Трите най-близки хотела от веригата „Мариот Кортярдс“ бяха в Сикокъс, Парамъс и Моа. Първо позвъни в Сикокъс.

— Бихте ли ме свързали с вашата гостенка Уилър, моля?

Уенди смяташе, че не би им хрумнало да се регистрират под псевдоним.

Телефонният оператор я помоли да продиктува името буква по буква. Уенди го направи.