Харлан Коубън - Клопка

— О!

— Дори Аманда няма да присъства на празненството по случай завършването. Мъчно ми е за нея — вината не е нейна, но все пак взели са правилното решение. Присъствието й би било тягостно за всички.

— А къде се местят?

— Чух, че Ноел получил място в една болница в Охайо, Кълъмбъс или Кантън, или пък беше Кливлънд. Беше нещо с К и аз се обърках. Но като си помисля сега, сякаш беше Синсинати. И то се пише така, но се произнася като „с“. Наричат го меко К 16 16 Става дума за правописа на американските градове Columbus, Canton, Cleveland и Cincinnati, които започват с буквата C от английската азбука. — Б.пр. , нали?

— Така е. Дали вече са се преместили?

— Не, мисля, че не са. Талия ми каза — нали познаваш Талия Норич? Добра жена. Дъщеря й се казва Али. Малко пълничка. Та Талия ми каза, че чула, че са отседнали в хотел „Мариот Кортярдс“ и всеки момент ще се пренесат.

Бинго!

Уенди си спомни какво бе казала Джена за Дан, за това, че част от него е останала непозната за нея, но как се беше изразила? Нещо му се било случило в колежа. Може би беше време отново да поговори с Джена Уилър.

Тя се сбогува, смеси се с тълпата на излизане и се отправи на среща с Фил Търнбол.

Фил бе седнал в сравнително тих ъгъл в задната част на спортния бар — относително, разбира се, тъй като спортните барове не са направени за уединение, разговори или размисъл. В бара нямаше хора с червени носове и отпуснати рамене, нито победени мъже, които да давят мъката си в алкохол. Никой не се взираше в празната си чаша, когато наоколо му имаше безброй широкоекранни телевизори, предаващи избрани моменти от спортни състезания — тъкмо те привличаха вниманието им.

Барът се казваше „Обичай зебрата“. Той ухаеше повече на скара и салса, отколкото на бира. Тук беше шумно. Отбор софтболисти празнуваха победата си. Играеха „Янките“. Няколко млади жени, облечени с фланелки с името на Джетър 17 17 Дерек Сандерсън Джетър, изкарал цялата си кариера като бейзболист от отбора на нюйоркските „Янки“. — Б.пр. на гърдите, викаха в тяхна полза малко по-въодушевено, отколкото бе нужно.

Уенди се вмъкна в сепарето. Фил носеше зелена риза за голф, чиито две горни копчета бяха разкопчани. Навън се показваше валмо от сивите косми на гърдите му. Той се бе закичил с лека усмивка и бе опулил очи.

— Имахме отбор по софтбол — каза. — Преди години. Когато започнах. След всяка игра ходехме на бар. И Шери идваше с нас. Носеше бяла секси фланелка, нали ги знаеш — от онези, впитите, с тъмните три четвърти ръкави?

Уенди кимна с глава. Той говореше леко завалено.

— Господи, колко беше красива!

Тя го чакаше да се изкаже. Повечето репортери правеха така. Тайната на доброто интервю се криеше в способността на журналиста да оставя мълчанието между репликите незапълнено. Изминаха няколко секунди. После още няколко. Ясно, стига толкова мълчание. Понякога и репортерът имаше нужда да каже нещо.

— Шери е още красива — каза Уенди.

— О, да.

Лицето му бе застинало в полуусмивка. В бутилката нямаше повече бира. Очите му лъщяха, лицето му се бе зачервило от пиене.

— Но вече не ме гледа така. Не ме разбирай погрешно. Тя ме подкрепя. Обича ме. Говори и върши все правилни неща. Но аз го виждам в очите й. Вече не съм същият мъж за нея.

Уенди не знаеше какво да каже, нещо, което да не прозвучи снизходително, но „Сигурна съм, че това не е истина“ или „Съжалявам“ не бяха подходящи в случая. И тя реши отново да замълчи.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита той.

— Да.

— Аз пия „Корона Лайтс“.

— Звучи ми добре — отвърна тя. — Но аз искам просто „Корона“.

— Какво ще кажеш за малко начоси 18 18 Мексиканско ястие — пържени царевични питки със сирене и подправки. — Б.пр. ?

— Ти яде ли?

— Не.

Тя кимна с глава и си каза, че за него ще е добре да сложи нещо в стомаха си.

— Да, добра идея.

Фил махна с ръка на сервитьорката. Тя бе облечена в реферска риза с дълбоко изрязано деколте, т.е. защитаваше името на бара — „Обичай зебрата“. На табелката й пишеше, че се казва Ариел. На врата й висеше свирка и като завършек на картинката очите й бяха изрисувани с черен грим. Уенди никога не бе виждала рефери с черен грим на очите, само играчи, ала обърканата метафора в екипа бе най-малкото, което я безпокоеше.

Направиха поръчката.

— Знаеш ли? — попита Фил и се загледа след отдалечаващата се сервитьорка.

Тя отново зачака.

— Работил съм в подобен бар. Е, не съвсем като този. Беше от веригата ресторанти с бар в центъра на залата. Знаеш ги. Неизменно имат някаква зелена украса по стените — отражение на по-невинните години.