Харлан Коубън - Клопка

Гласът на Мили звучеше тъй снизходително, че повече нямаше накъде.

— Благодаря, че ме изслушахте. Списъците са навън и очакват подписите ви.

Директорът Пийт Зекър им представи полицай Дейв Пекора от участъка в Касълтън, комисар по безопасността, който продължи да обяснява с какви опасности е свързан периодът след завършване на гимназията, както и празненствата по този повод. Говореше за това, как хероинът отвръща на удара, говореше за „фарма-увеселенията“, на които хлапетата, откраднали медикаменти от дома си, ги размесват в огромна купа и си правят експерименти. Миналата година Уенди бе намислила да заснеме репортаж за тях, ала не успя да намери реални примери, предлагаха й само разкази на очевидци. Един служител от Комитета против използването и разпространението на наркотици към Министерството на правосъдието й каза, че така наречените фарма-празненства са повече митология, отколкото реалност. Полицай Пекора ги предупреди, че не бива да се употребява алкохол в незряла възраст:

— Четири хиляди деца умират всяка година от прекомерна употреба на алкохол.

Ала той не уточни дали става въпрос за целия свят, или само за САЩ, и на каква възраст са тези деца. Отново наблегна на факта, че „родителят не прави добра услуга на детето си“, като организира в дома си събирания с употреба на алкохол. Със сурово изражение на лицето той цитира няколко случая, в които подобни родители са били осъдени за убийство и сега лежат в затвора. Започна да описва живота в затвора, и то с доста големи подробности — също като във версията за родители на известния документален филм на Арнолд Шапиро от 1978 година „Изплаши ги!“.

Уенди тайничко погледна към часовника, сякаш отново бе ученичка. Девет и половина. Мислите се гонеха в главата й. Първата: искаше й се да се махне оттук и да види какво става с Фил Търнбол, който внезапно бе станал много загадъчен. Втората: може би трябваше да избере в коя комисия да влезе. Макар че тя нямаше еднозначно отношение към замисъла на абитуриентската забава — от една страна, това сякаш бе още един начин да подхранят капризите на децата си, но от друга — нямаше ли да е нечестно, както се бе изразила и Мили, да остави другите да се погрижат за нещо, в което щеше да участва и Чарли?

И третата, може би най-силната, бе мисълта за Ариана Насброу и за това как алкохолът и шофирането бяха убили Джон. Чудеше се дали родителите на Ариана са присъствали на събрание като това, дали цялата тази свръхзагриженост за безопасността на децата наистина би помогнала да се спаси поне един живот през идните няколко седмици, така че друго семейство да не трябва да премине през онова, което бяха преживели двамата с Чарли.

Зекър се върна на подиума и закри събранието с думите: „Благодаря ви за присъствието тази вечер“. Уенди се огледа за познати лица и се разочарова от себе си, че познава толкова малко от родителите на съучениците на сина си. Естествено, семейство Макуейд ги нямаше. Не беше тук и Джена с Ноел Уилър. Защитата на бившия й съпруг, който бе скандализирал общественото мнение в града, бе коствала на Джена доброто име, а убийството на Хейли Макуейд със сигурност бе направило квартала неподходящо място за живеене.

Родителите започнаха да се стичат към местата със списъците, за да заявят своето желание. Уенди си спомни, че Бренда Трейнър, председателката на комисията по рекламата, дружеше с Джена Уилър и бе една от местните клюкарки — печеливша комбинация, високо ценена в квартала. Уенди се запъти към нея.

— Здравей, Бренда.

— Радвам се да те видя, Уенди. Искаш да се запишеш в комисията ли?

— О, да! Мислех си, че бих могла да помогна с рекламата.

— О, би било чудесно! Кой друг, ако не прославената телевизионна журналистка?

— Е, чак прославена.

— Така си е.

Уенди се насили да се усмихне.

— Къде да се подпиша?

Бренда й показа листа.

— Събираме се всеки вторник и четвъртък. Ще можеш ли да домакинстваш някоя от сбирките ни?

— Разбира се.

Тя наведе глава и написа името си.

— Според теб — каза Уенди, — Джена Уилър не би ли била подходяща кандидатура за комисията по рекламата?

— Шегуваш се, нали?

— Мисля, че има журналистическо образование — измисли си Уенди.

— На кого му пука? След онова, което направи, след като допусна онова чудовище в нашата общност — искам да кажа, че семейството се изнесе.

— Изнесе ли се?

Бренда кимна с глава и се наведе.

— Пред къщата им има табела „Продава се“.