Харлан Коубън - Клопка

— За какво ги предупреди, Келвин?

В стаята влезе трети санитар. Той носеше в ръка спринцовка за инжекции. Заби я над лакътя му. Сега Келвин я гледаше право в очите.

— Да не излизат на лов — отговори той с изненадващо спокоен глас. — Повече не биваше да излизаме на лов.

— На лов за какво?

Ала инжекцията му бе подействала.

— Никога не биваше да излизаме на лов — тихо каза той. — Белязаното лице ще ти каже. Никога не биваше да ловуваме.

Роналд Тилфър нямаше представа какво имаше предвид брат му, като спомена „белязаното лице“ и „ловуването“.

— И преди е говорил за белязани и ловуване. Както повтаря и името на Химлер. Мислех, че не означават нищо.

Уенди тръгна да си ходи, като се питаше какво да прави с ненадеждната информация; чувстваше се по-объркана, отколкото в началото на деня.

Чарли лежеше на дивана и гледаше телевизия.

— Здравей — поздрави го тя.

— Какво има за вечеря?

— Добре съм, благодаря. А ти?

Чарли въздъхна.

— Няма ли да пропуснем фалшивите любезности?

— Както и доброто възпитание, може би?

Чарли не помръдна от мястото си.

— Добре ли си? — попита го тя с по-загрижен тон, отколкото възнамеряваше.

— Аз ли? Добре съм, защо?

— Хейли Макуейд ти беше съученичка.

— Да, но всъщност не я познавах.

— Много от съучениците и приятелите ти бяха на погребението.

— Знам.

— Кларк и Джеймс също бяха там.

— Знам.

— Защо ти не пожела да отидеш?

— Защото не я познавах.

— Кларк и Джеймс познаваха ли я?

— Не — отвърна Чарли и седна. — Виж, чувствам се ужасно. Това е трагедия. Но хората, дори най-добрите ми приятели желаят и те да вземат участие, това е всичко. Не са отишли там, за да изразят уважението си. Отишли са, защото са мислели, че ще е страхотно. Искали са да станат част от нещо. Правят го само заради себе си, разбираш ли какво ти казвам?

Уенди кимна с глава.

— Разбирам.

— Няма лошо — продължаваше Чарли. — Но когато става въпрос за мъртво момиче, съжалявам, мен ме няма.

Чарли отново опря глава на възглавницата и се загледа в телевизора. Тя се взря в него за миг.

Без да я погледне, той отново въздъхна и попита:

— Какво има?

— Прозвуча ми също като баща си.

Той замълча.

— Обичам те — каза Уенди.

— Като баща ми ли ще ти прозвуча, ако те попитам: „Какво има за вечеря“?

Тя се засмя.

— Ще проверя в хладилника.

Но предварително знаеше, че в него няма нищо, така че щеше да поръча готова храна. Японски ролчета с кафяв ориз, за да е по-здравословно.

— О, има и още нещо. Познаваш ли Кърби Сенет?

— Не много. Само по външност.

— Той добро момче ли е?

— Не. Пълен глупак.

Тя се усмихна на думите му.

— Чух, че е от дребните наркопласьори.

— Той е от едрите шушумиги. — Чарли седна на дивана. — Какви са тези въпроси?

— Проучвам Хейли Макуейд от друга гледна точка. Според слуховете двамата са били двойка.

— И?

— Не би ли могъл да поразпиташ за тях?

Той й хвърли пълен с ужас поглед.

— Искаш да ме използваш за свой доносник ли?

— Идеята не е добра, нали?

Той не си направи труда да отговори и внезапно я осени друга мисъл, която й се стори доста добра. Тръгна нагоре по стълбите и седна пред компютъра. Бързо прегледа някои снимки и се спря на най-подходящата. Момичето на фотографията изглеждаше на около осемнайсет, евроазиатка, с очила, блуза с голямо деколте, страхотно тяло.

Аха, става.

Уенди бързо откри страница на момичето във „Фейсбук“, като се възползва от снимката й. Името измисли, като комбинира имената на двете си най-добри приятелки в колежа — Шарън Хейт. Аха, добре. Сега трябваше да се сприятели с Кърби.

— Какво правиш?

Беше Чарли.

— Създавам фалшив профил.

Чарли се намръщи.

— За какво?

— Надявам се да изкуша Кърби да се сприятели с мен. Така ще мога да разговарям с него.

— В реално време?

— Какво, няма ли да проработи?

— Не и с тази снимка.

— Че защо?

— Твърде предизвикателна е. Сякаш искаш да вкараш спам.

— Какво да вкарам?

Той въздъхна.

— Компаниите използват подобни фотографии, за да натрапят на абонатите нежелани съобщения. Виж, намери момиче, което да изглежда добре, но да е реално. Нали знаеш какво имам предвид?

— Мисля, че знам.

— Напиши, че е, да речем, от Глен Рок. Ако е от Касълтън, няма как да не я познава.

— Моля? Нима познавате всички момичета в града?

— Всички предизвикателни момичета ли? Ами да. Или сме чували за тях. Затова избери някой град наоколо, но да не е твърде близо. После пиши, че си чувала за него от приятелка или че си го зърнала в търговския център на „Гардън Стейт Плаза“ или някъде другаде. Може да й дадеш името на реално съществуващо момиче от някой град, в случай че той попита някого за нея, или я потърси в телефонния указател. Трябва да си сигурна, че в „Гугъл“ няма да се появи друга нейна снимка. Излъжи, че тъкмо си се регистрирала във „Фейсбук“ и че си търсиш приятели, иначе ще се запита защо не познаваш много хора. Малко подробности няма да са излишни — любими филми, любими рок групи.