Харлан Коубън - Клопка

Тя се замисли върху думите му.

— Добре казано.

— При това той също има непоклатимо алиби. Виж, Кърби е типичното идиотче, дете от заможно семейство — от онези, които мислят, че са нафукани тарикатчета само защото са направили нещо гадно в Нощта на дяволите. Но тук той не се е провинил в нищо.

Тя се облегна назад. Очите й се спряха върху портрета на мъртвата му дъщеря, но не се задържаха дълго там. Бързо извърна поглед встрани, може би малко по-бързо от необходимото. Франк я видя.

— Дъщеря ми — каза.

— Разбрах.

— Няма да говорим за това, ясно?

— Ясно.

— И какъв ти е проблемът с този случай, Уенди?

— Мисля, че имам още много въпроси.

— Погледни отново снимката. Светът не е такъв, за какъвто го мислим.

Той изправи гръб. Очите му се вторачиха в нейните.

— Понякога — може би твърде често — въпросите са излишни.

Когато се върна при колата си, Уенди видя, че Тен-А-Флай й е изпратил съобщение. Обади му се.

— Мисля, че се добрахме до информация за Келвин Тилфър.

Членовете на Клуба на бащите бяха използвали последните два дни да установят местонахождението на останалите съквартиранти от „Принстън“. Най-лесно откриха, разбира се, Фарли Паркс. Уенди бе звъняла на бившия политик цели шест пъти. Фарли не бе откликнал на обажданията й. Нищо чудно. Живееше в Сейнт Луис и не му беше лесно да намине. Така че засега той оставаше малко встрани.

На второ място бе д-р Стийв Мишано. Тя го откри по телефона и го помоли да се срещнат. Ако можеше да не му казва причината по телефона, Уенди щеше да е доволна. Но Мишано дори не попита. Заяви, че е на смяна и че ще се освободи следобед на другия ден. Уенди си каза, че би могла да почака.

Но третият и според Уенди най-важният бе неуловимият Келвин Тилфър. Досега не бяха открили нищо за него. Името му изобщо не фигурираше в интернет — сякаш той не обитаваше тази планета.

— Какво? — попита тя.

— Има брат. Роналд Тилфър е доставчик в НТЗ — „Непрекъсваеми токозахранващи устройства“, в Манхатън. Единственият родственик, когото успяхме да открием. Родителите му са покойници.

— Къде живее?

— В Куинс, но можем да те улесним. Когато Дъг е работил за „Леман“, развивал е бизнес с НТЗ. Дъг се обади на старата си връзка в отдела за продажби и получи разписанието на брат му. Сега всичко е компютризирано, така че бихме могли да проследим движенията му онлайн, ако искаш да го намериш.

— Искам.

— Добре. Тръгваш към Горен Уестсайд. Докато той прави доставките, аз ще ти пращам имейли с местонахождението му.

Четирийсет и пет минути по-късно тя откри кафявия камион, паркиран пред ресторант на име „Телепан“ на Западна 69-а улица. Паркира колата си в зоната за едночасов престой, излезе и се облегна на бронята. Докато гледаше камиона, тя си припомни телевизионната реклама с мъжа с дългата коса, който рисува върху бялата дъска, спомни си как тъй и не разбра какво точно рисува, преди да види на екрана инициалите „НТЗ“ и името „Браун“. Щом се появеше надписът — това ставаше обикновено в най-решаващия момент на някой футболен мач — Чарли ще поклати глава и ще каже: „Голям пердах ще яде този тип“.

Странно е какво остава в паметта ти.

Роналд Тилфър — за когото тя прие мъжа в кафявата униформа на НТЗ — се усмихна и помаха с ръка зад гърба си, докато излизаше от ресторанта. Беше нисък, с късо подстригана коса, под униформените му панталони си личеше, че има стройни крака. Уенди се отблъсна от бронята на колата и му препречи пътя, преди той да стигне до камиона.

— Роналд Тилфър?

— Да?

— Казвам се Уенди Тайнс. Репортерка съм за новините по Ен Ти Си. Опитвам се да открия брат ви Келвин.

Той присви очи.

— За какво ви е?

— Подготвям материал за състудентите му от неговия випуск в „Принстън“.

— Не мога да ви помогна.

— Искам да поговоря с него.

— Не е възможно.

— Как така?

Той понечи да я заобиколи. Уенди отново застана пред него.

— Да кажем само, че Келвин не е на разположение.

— Какво пък трябва да означава това?

— Не може да говори с вас. Не може да ви помогне.

— Господин Тилфър?

— Трябва да се връщам на работа.

— Не, не трябва!

— Извинете?

— Това е последният ви адрес за днес.

— Откъде знаете?

Нека се чуди, рече си тя.

— Да престанем да си губим времето със загадъчни отговори като „не е на разположение“, „не може да говори“ и други от този род. Изключително важно е да разговарям с него.

— За абсолвентския му курс в „Принстън“?