Харлан Коубън - Клопка

— Знаеш ли какво ще дават по телевизията?

— Не.

— „Съдът на Кримстийн“. Известно ли ти е, че тя защитава Ед Грейсън?

— Ти ми каза.

— Да, забравил съм. Така или иначе, когато го разпитвахме, тя направи някои много интересни забележки.

Той вдигна бутилката и си наля ром в чашата. Предложи и на нея, но тя отказа.

— Какви забележки?

— Заяви, че би трябвало да дадем медал на Ед Грейсън, задето е убил Дан Мърсър.

— Защото е въздал справедливост?

— Не, виждаш ли, това е едната страна. Но Хестър се опитваше да намекне за нещо много по-голямо.

— Което е?

— Ако Грейсън не бил убил Мърсър, ние никога нямало да намерим мобилния телефон на Хейли. — Той насочи дистанционното към телевизора и го изключи. — Заяви, че за трите месеца разследване не сме били отбелязали напредък и че Ед Грейсън ни бил предоставил единствената улика относно местонахождението на Хейли. После наблегна на факта, че добрият детектив трябвало да проучи известния перверзник, който се е навъртал в квартала на жертвата. И знаеш ли какво?

Уенди поклати глава.

— Хестър беше права — как съм могъл да не си дам сметка, че въпросният сексуален насилник е имал познати в града, където е живяла Хейли? Може би Хейли е била жива няколко дни след отвличането си. Може би съм можел да я спася.

Уенди погледна самоувереното, ала зловещо изражение на капитан Морган от етикета на бутилката. Каква страховита компания беше той за самотния пияница! Тя понечи да опровергае казаното от него, ала той махна с ръка и я спря.

— Моля те, не ми говори снизходително. Обидно е.

Имаше право.

— Не ми се вярва, че си дошла чак дотук, за да ме гледаш как тъна в самосъжаление.

— Не знам, Франк. Гледката е доста забавна.

Думите й почти го накараха да се усмихне.

— Какво искаш, Уенди?

— Защо мислиш, че тъкмо Дан Мърсър я е убил?

— Питаш дали има мотив ли?

— Да, точно това искам да те попитам.

— Искаш списък, подреден по азбучен ред ли? Както и ти самата го доказа, той е бил сексуален хищник.

— Добре, разбрах. Но в случая дали е така? Хейли Макуейд е била на седемнайсет. В щата Ню Джърси това е възрастта, на която съгласието й би имало пълна юридическа сила.

— Вероятно се е страхувал, че тя ще каже на някого.

— За кое? Юридически тя е имала право да излиза с когото си пожелае.

— Въпреки това. Би могла да го съсипе.

— И той я е убил, за да й запуши устата? — Уенди поклати глава. — Откри ли някаква следа за предишни отношения между Мърсър и Хейли?

— Не. Знам, че се опита да намекнеш за подобно нещо, когато бяхме в гората — че може да са се срещали в дома на бившата му жена и между тях да са възникнали отношения. Възможно е, но нямаме абсолютно никакви доказателства и не съм сигурен, че бих искал да се задълбочавам в тази посока — заради родителите й. Най-добре е да допуснем, че, да, той я е видял в дома на Уилър, че е бил завладян от мисълта за нея, хванал я е, направил е, каквото е направил, и я е убил.

Уенди се намръщи.

— Не го приемам.

— Защо? Нали помниш набедения за неин приятел Кърби Сенет?

— Да.

— След като открихме трупа й, адвокатът на Кърби му позволи да бъде, така де, по-обстоятелствен. Да, двамата са се срещали тайно, въпреки че той се е колебаел. Каза, че била много наранена, особено когато не я приели в университета. Дори предполагаше, че е вземала нещо.

— Наркотици ли?

Той сви рамене.

— Родителите й не бива да научават и за това.

— Не разбирам. Защо Кърби не ти го е казал още в началото?

— Защото адвокатът му се е опасявал, че ако узнаем характера на неговите отношения с нея, ще се отнесем грубо с момчето. И е бил прав.

— Но ако Кърби е нямал какво да крие?

— Първо, никой не твърди, че той няма какво да крие. Момчето е най-долнопробен наркопласьор. Ако тя е вземала нещо, предполагам, че тъкмо той й го е давал. Второ, повечето адвокати биха ти казали, че невинността всъщност нищо не означава. Ако Кърби бе заявил: да, ние имахме отношения и тя може да е смъркала или пушила нещо от онова, което аз й давах, щеше напълно да си разголи задника пред нас. И когато намерехме трупа, щяхме да бръкнем по-надълбоко, ако разбираш какво искам да кажа. Но щом всичко около него ни се изясни, логично бе той да проговори.

— Добра система — каза тя. — Да не споменавам аналната аналогия.

Той вдигна рамене.

— Сигурен ли си, че Кърби няма нищо общо?

— Какво общо може да има? Да не би той да е оставил телефона в хотелската стая на Дан Мърсър?